Инвеститорът "не кълве" на "Дай парите, пък ще видим"

/КРОСС/ Конференциите и командировките зад граница са приятни протоколни мероприятия, но решението да се вдигне завод се взима другаде, казва икономистът Борислав Стефанов пред "Сега"

Борислав Стефанов бе изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции от април 2010 г. Подаде оставка в края на август 2013 г. с мотива, че няма комуникация с правителството. Преди това е работил в московския офис на консултантската компания Boston Consulting Group, а от 2003 до 2005 г. - в DaimlerChrysler, Дубай. Завършил е магистратура по международен мениджмънт в Regents Business School, Лондон, има степен MBA от Харвардския университет в Бостън.

- Г-н Стефанов, и преди сте работили с големи инвеститори, правите го и сега. Толкова ли е трудно да ги убедим да дойдат в България?

- Грешката ни е, че говорим общи приказки и им казваме да дойдат в България, "защото е хубаво". Цялостната ни представа е, че някъде там има "едни хора с едни пари", които, като дойдат и ни ги дадат, чак тогава ще видим какво ще им предложим.

Липсва ни цялостна идея, визия за това какво искаме. Примерно, когато им казваме да дойдат и да построят един път, ние трябва да знаем какво ще получат в резултат. Когато не знаем това, няма как да им обясним, че е добре да инвестират в тунела под Шипка например. Трябват конкретни разчети колко коли се очаква да минат оттам и какво инвеститорът ще спечели от тях. Ако прогнозите са нереалистични, какво - държавата ли ще поеме разликата? Другият вариант е да направиш пътя платен, но тогава рискуваш да има протести, а инвеститорите не обичат несигурността. Локуми може да се разтягат винаги и навсякъде - в София, в Катар или в Дубай, но това не гарантира договор. 

В земеделието е същото - в Арабския свят се търси агнешкото и ние все говорим за доставки на българско месо. Липсва ни конкретика - можем ли да осигурим нужното количество, в какви срокове, как точно ще стане това. Накрая се оказва, че те искат голяма доставка, която ние не можем да осигурим. Нормално е те предварително да се интересуват можем ли да се справим с такава поръчка, а ние често отвръщаме: Дайте ни първо парите, ние ще ви намерим агнета. Не става така, тези хора искат сигурност и гаранции. Само с думи няма да ги убедим.

- Това ли спъва инвестициите - много приказки без резултат?

- Проблемите и казусите са индивидуални и не е добре да се обобщава. Често местната власт пречи с това, че бави издаването на документи, но ако кажем, че всички общини не издават документи за строеж, със сигурност ще изскочи някой злонамерен инвеститор, който добре, че не е получил одобрение, иначе е щял да бутне още един склад като Тютюневия в Пловдив. Това не означава, че другаде не се е случило обратното - общината не е издала документ на някого, който иска да строи на позволен терен и му иска пари под масата. 

На няколко пъти държавните институции възлагаха анализи на инвестиционната среда. При тях обаче най-често не се влиза в конкретика. У нас всеки е консултант и всеки разбира. Дават се пари на "експерти", които казват, че корупцията се шири, съдът не работи, а бизнес средата е лоша. Това не е тайна за никого. Дори децата в първи клас знаят, че съдебната система не работи добре. Трябва да се посочи кой точно пречи и защо - а не да се съобщават общи приказки. Следващата стъпка е наистина да се направи нещо, а ако се докаже и персонална вина, този човек да носи отговорност за постъпките си. 

- В този смисъл кое е вярното - че в България има достатъчно инвестиции, или че никой не поглежда страната ни?

- Лесно е да погледнеш данните на БНБ и да кажеш - тази година са 1.6 млрд.лв., а миналата са 1.3 млрд.лв. Оттам нататък никой не прави задълбочени анализи. Примерно, казва се, че големите инвеститори у нас са Холандия и още 1-2 други държави, но никой не си прави труда да провери има ли наистина големи холандски фирми у нас, които да са инвестирали тези пари. Всъщност, част от тях са офшорки с български собственици - т.е. изобщо не са чужди инвестиции, а друга част са на международни фирми с холандски клонове - в което няма нищо лошо, но няма как да направиш адекватна стратегия за привличане или подпомагане на инвеститорите, като си мислиш, че са холандци, а те всъщност са руснаци.

В опит да привлечем повече фирми преди няколко години предложихме т.нар. "осигурителна ваканция". Идеите бяха приети, но за тях хем бях хвален, хем имаше недоволни. По времето, в което работех в БАИ, няколко от най-големите аутсорсинг фирми казаха, че точно това е наклонило везните към България, докато са ни сравнявали с Полша, Румъния и др. Много ИТ фирми обаче ни критикуваха, защото според тях новодошлите у нас са "откраднали" собствените им служители, предлагайки им по-висока заплата заради възстановяването на осигуровките.

- Спомням си и идеята държавата да поема част от наема на фирмата, което сякаш беше прието единодушно или?

- Различните фирми се интересуват от различни неща. Ако ще правиш завод, те интересуват свободните терени, има ли път, ток и др. Ако обаче си ИТ фирма, теб те интересува къде се намира офисът и дали той е достъпен - и "облагите" по Закона за насърчаване на инвестициите не те касаят.

Всеобхватен закон е трудно да бъде написан. Важно е да знаем какво точно ще насърчаваме и да знаем как точно ще го насърчим. Възстановяването на осигуровките води повече аутсорсингови фирми у нас. Вече някои от големите фирми излязоха от София, а поемането на част от наема ще ускори тази тенденция. Да, има много хора, които казват, че същите специалисти в Германия получават пет пъти повече от българските им колеги. Аз обаче смятам, че е по-добре някой все пак да дойде тук, отколкото никой да не идва и хората да стоят без работа и да тежат на данъкоплатците.

- В този смисъл каква е ролята на институциите - знаем как се справят държавните индустриални зони и как - частната "Раковски" край Пловдив?

- Държавните зони биха могли да се развият много по-бързо, ако предоставят конкретни условия за фирмите. Сега индустриалните зони имат ново ръководство, дано това се промени.

- Но голямо проектиране пада - от близо 10 г. все едни и същи държавни зони са в проект...

- Тук ситуацията е същата както с големите проекти за инфраструктура и земеделие, където няма конкретика за инвеститорите. Проблемът е, че само част от набелязаните терени за държавни индустриални зони всъщност стават. Част от тях бяха разположени на някакви баири, бивши военни казарми, но там не е удобно да се строи. От държавните терени "Божурище" изглежда най-интересна като локация и дадености.

Дълги години стратегията беше да чакаме да се появи фирма, да каже какво иска и ние да го построим. Е, да, но фирмите искат точно обратното. Те искат регулация на терена, трафопост, пречиствателна станция и др. Точно това успяха да предложат частните зони и затова техният успех е много по-голям. Три години работих в най-голямата индустриална зона в Дубай. Там има готови терени с изградени пътища и осветление, които просто чакат фирмите. Така, ако някой реши да строи, се вижда - тук е токът, тук е пътят, всичко е уредено. Това е добър пример как е уреден този въпрос там. За фирмата е по-добре да избере голям град с добра локация за завода си. По-трудно ще й бъде да отиде в малък град и да купи стар соц. завод, който да срине и да използва водата, тока и др. Да, това ще му спести пари, но ще му отнеме много повече време и документи...

- И може да му осигури среща с някой кмет феодал, както наскоро се изразиха от американската камара?

- То само с него да беше, щеше да е добре. За документите ще трябва да се види с още куп чиновници. Колкото до зоните - дали фирмата ще отиде в частна или държавна, не е от такова значение. Важното е да има инвеститори. 

Само че трябва да сме наясно, че решението да се вдигне завод не се взима лесно, бързо и само от един човек. Да се срещнеш с правилните хора е по-важно, отколкото да се видиш с изпълнителния директор на фирмата. Финансовите директори също са важни - те искат минимални разходи, после следват човешките ресурси и т.н. Има доста хора, които участват във вземането на решението, и ти трябва да стигнеш до тях. Затова конференциите не са особено полезни. Лесно е министърът на икономиката да отиде в Германия или Франция и да участва в бизнес форум. Това са по-скоро протоколни събития, на които често присъстват едни и същи хора. И тези хора може много да харесват България, но да нямат пари или право да вземат такова решение. Не е достатъчно да установиш, че в Германия има 30 000 фирми за производство на авточасти, и да им пратиш по едно писмо колко е хубаво да се инвестира в България.