Цената на лошите кредити се плаща от всички, не само от длъжниците

/КРОСС/Цената на лошите кредити се плаща от изрядните платци, а не от длъжниците. Има вълна от популизъм да се защитават само правата на длъжниците. Това посочи председателят на Асоциацията на колекторските фирми Райна Миткова пред bTV.

„10,9% от портфейла на кредитните институции са лоши кредити - това число е много високо. В Турция, например, която дори не е член на Европейския съюз, цифрата е по-малко от 3%. Цената на това тези хора да не си изпълняват отговорностите е висока за всички останали. Лихвите при кредитите са високи заради лошите кредити - това не се поема от „горките" длъжници, а от горките клиенти", подчерта Миткова.

Тя е представител на асоциацията, в която влизат 15 фирми с дял от 75% от пазара за събиране на дългове, и призна, че действително в бранша има и некоректни фирми, които използват неетични методи за събиране на задължения.

„В България има над 80 такива фирми и не мога да кажа, че всички използват коректни практики. Има колеги, които прибягват до непозволени методи и те са добре известни в бранша", призна тя.

Няколко лоши примера

Когато преди няколко месеца Петър Кашъмов останал без работа, той опитал да предоговори ипотечния си кредит, за да плаща по-малки вноски. От банката обещали, договорили се, но след два месеца Петър изненадващо разбрал, че е даден на частен съдебен изпълнител, осъден е и трябва да плати.

„В собствената ни държава живеем без никакви права и хора, институции, които имат малко повече власт, реално мачкат работещите", оплака се потърпевшият пред bTV.

И друг прецедент - възрастно семейство без роднини продължава да получава писма и закани от колекторска фирма две години, след като и двамата са починали.

„Това според мен е недопустимо, тък като смятам, че всяка колекторска фирма има начин да провери към кого праща поканата и дали този човек е жив и живее на този адрес", коментира съседката Лидия Делирадева.

Защо не плащаме - около 35% от хората обясняват това с липсата на работа, други обвиняват икономическата криза.

Силовите методи за събиране на дългове са в историята, уверяват колекторските фирми. Има обаче и некоректни събирачи.

„Трябва да се знае, че много често тези задължения, които са дадени на колекторски фирми, са погасени по давност. И реално погледнато колекторските фирми единственото, което правят, е да тормозят хората", обясни адвокат Милен Михайлов.

Давността на задълженията е между 3 и 5 г одини.

Нуждата от регулация

Райна Миткова бе категорична, че е необходима е законодателна промяна, която да регулира дейността в бранша.

„Това беше и идеята на създаването на асоциацията - да се съблюдават етични правила и да се спазват правата и на клиентите, и на кредиторите", посочи Миткова и призова кредиторите да избират внимателно партньорите си сред колекторските фирми.

„При продажбата на дългове клиентът става клиент на една институция, после се оказва клиент на друга. На практика всеки в България би могъл да изкупува дългове, затова тази роля на колекторската индустрия трябва да бъде регулирана - необходима е законодателна промяна, защото миналата година остана вратичка, така че могат в бранша да навлязат всякакви лица", посочи тя.

По думите й, има различни практики за клиентите в затруднения. „Можем да се свързваме с клиента между 8:00 и 8:30 часа, има регулация колко чест да бъде този контакт - това има как да бъде регулирано", коментира председателят на Асоциацията на колекторските фирми.

„Обикновено сме свидетели и на друго - клиентът крещи и обижда, а после представя фактите по друг начин, но разговорите обикновено се записват", отбеляза още Миткова.

„Законът е много ясен и кредиторите използват пълния инструментариум - извънсъдебно събиране, нашата роля е да сме медиатор и да търсим най-бързото, най-евтиното решение. После се продължава по съдебен ред да се търсят правата на кредитора", обясни Райна Миткова.