Дългото обжалване на тръжните процедури вреди на строителя

Строителите сами ли си докараха определено ниски цени под себестойността?
Този въпрос се нуждае от специално проучване и може би е редно КСБ да го направи и да вземе отношение.

На конгреса на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) основна тема беше нелоялната конкуренция на чужди фирми. Как стои този въпрос в България?
Това не зависи от строителните фирми, а от държавата на първо място, от съответните министерства, агенции и от инвеститорите.

Но позицията на институциите е, че наши фирми не са спечелили някои от големите инфраструктурни проекти, защото нямат опит в строителство от такъв мащаб?
Тук отваряте тема, по която мога да говоря с часове. Как ние можахме да построим трудната магистрала „Хемус" до Ботевград с мостовете, от които чужденците идваха да се учат, и изведнъж не можем да строим магистрали и мостове? Как сме могли да проектираме и изграждаме летища - та нашите трудови войски са построили най-големия мост в Африка! - а сега не можем?! Чувствам се засегнат като българин - защо ние да не можем да построим моста над Дунава? С автомагистрала „Люлин" историята е същата - имахме силите и възможностите да я изпълним.
Словакия например и в предприсъединителните програми възложи по-голяма част от проектирането и изпълнението на почти всички обекти на свои фирми.

Единствено световната финансова и икономическа криза ли доведе до състоянието на строителния сектор?
Естествено, макар и отразила се с известно закъснение върху икономиката на страната. Но тя не е единственият фактор. На състоянието на нашия бранш повлия намалението на чуждите инвестиции, което доведе до намаление на обемите на строително-монтажните работи в сградното строителство. Негативно отражение имаше повишаването на лихвените кредити за финансиране на строителството, както и намалената реализация на строителната продукция, в т.ч. на готовите жилища. Забавеното плащане на строително-монтажните работи, в това число от общините и от държавата, в много случаи доведе до спиране дейността на редица строителни фирми, а други фактически се превърнаха в съинвеститори или кредитори.
Особено тежко се отрази забавеното с шест месеца плащане от правителството по оперативните програми и държавните поръчки. То доведе и до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост. Върху малките и средните строителни фирми силно се отрази липсата на доброволен социален фонд в строителството, какъвто опит има в някои европейски страни. С този фонд се помага на средния и малкия бизнес в кризисни ситуации.
Българският строител е преживял кризи през различните периоди от историята на Третата българска държава - в началото на изграждането на следосвобожденска България и войните. Но тази криза беше най-тежката. Основание за констатацията ми дава фактът, че само през 2010 г. не се пререгистрираха в ЦПРС повече от 1000 фирми. Много от тях уволниха работници, други пък се завърнаха от чужбина загубили работата си.

Голяма част от работата Ви е свързана с БАН. Реформите, които вицепремиерът Симеон Дянков инициира там, оздравителни ли са за академията?
Българската академия на науките е единствената научна организация в нашата страна, която в годините на прехода два пъти последователно провежда реорганизация. Първият път през 90-те години, в резултат от преустройството, численият състав бе оптимизиран и намален с 50%. Вторият път несполучливо бе започнато преструктурирането в период на световна финансова криза. Тук не бих употребил думата „инициира" за действията на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Защо?
Започнатото и завършено преустройство бе в резултат от предизвиканата от БАН външна оценка, направена от известни чуждестранни учени, представители на Европейската научна фондация и Асоциацията на европейските академии на науките. Употребих „несполучливо започнато преструктуриране", основавайки се на казаното от министър-председателя Борисов, че „човек започва ремонт на къщата си, когато има средства". БАН проведе преструктурирането си при недостиг на средства и излизане в неплатен отпуск на учените и персонала на институтите.
Тревожното в случая е, че нашата държава отделя за наука едва 0,28% от БВП, а както е известно, при такова финансиране (по данни на ЮНЕСКО) науката постепенно умира. Трябва да се знае, че без инвестиции в научните изследвания не може да има иновации и подобряване на конкурентоспособността. Също така би трябвало да се отчита, че на сегашния етап на прехода бизнесът в България не е в състояние да инвестира в науката и научните изследвания. Много от фирмите, поради предмета на своята дейност, не могат да почувстват необходимостта от такова финансиране и не осъзнават, че това е инвестиция в бъдещото им развитие.

Залагате на науката, така ли?
Само науката може да помогне на обществото в преход, каквото е нашето, за безболезнено и бързо преминаване от хазартна към интелигентна икономика. Крайно време е да се разбере, че финансирането на научните изследвания е скъпо за всяка държава, но нефинансирането - още по-скъпо.
Тук е уместно да припомня думите на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, който, говорейки за бизнеса като двигател на икономиката на страната, отбелязва: „Да, парите са много оскъдни, но ние защитихме бюджета за науката." В пълно противоречие с тази позиция у нас, в разрез с политиката на ЕС за развитие на науката по време на извършването на втората по ред реформа за последните 20 години в БАН, лично министърът на финансите посочи, че в период на криза науката не е приоритет.

Как иновациите в строителството се развиха през последните години? Дайте пример с най-значимите от тях.
В строителството в напредналите страни се наблюдава усилено развитие и приложение на иновативни продукти и технологии. Все по-осезаемо се използват наноразмерни материали (1 nm = 10-9 m) и нанотехнологии. Въвеждат се интелигентни материали, чието използване позволява следенето и управлението на поведението на строителните конструкции при външни въздействия. Все по-добри резултати се получават при приложението на бетони със самовъзстановяваща се структура. Значително приложение намират и у нас самоуплътняващите се бетонни смеси.

Вие сте бил гост-професор в университети зад граница. Какво ни е необходимо, за да не бъде нашето строително образование само теоретично, а и практично?
Основното сега е да научим студентите не само да бъдат проектанти и чиновници, но и да придобият реални практически умения. Изключително важно е да знаят от А до Я как се започва и завършва един строеж. На Запад вече има и специалност „Управление на проекти" - как нашият строителен инженер да се научи да бъде мениджър.

Такава специалност откриха в УАСГ.
Необходимо е във всички висши строителни училища да възстановим студентските практики на строителни обекти. Нека бъдещите строителни инженери да ходят на преддипломен стаж, но не в проектантска организация, а на строителен обект. Би трябвало да се поучим от опита на други страни. Във Франция, когато някой има например бакалавърска степен, след като поработи 2-3 години и фирмата види, че той има капацитет, го изпраща да се доучи и да придобие магистърска степен. После следва и специализация, за да овладее новостите и така да реши определен проблем на фирмата, която го е изпратила.

Имате идея за създаването на алманах на успелите и допринесли за развитието на строителството в България имена от бранша. Разкажете кои строители и по какви критерии ще бъдат включени в изданието?
Идеята за такъв алманах не е нова - ние събираме данни повече от десет години. В него ще бъдат включени Уста Кольо Фичето, Майстор Манол, други известни строители от времето преди Освобождението, инженери от следосвобожденска България и такива, които не са сред нас от по-ново време. Съзнаваме, че задачата не е лека - в тази връзка ще отбележа, че само в двете книги на доц. Младен Цонев „Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество (БИАД)" са включени имената на 567 строителни инженери.
Сред критериите за подбора на строители в алманаха вероятно ще бъдат: принос за развитие на строителството и строителния бранш в страната, дейността в БИАД, Съюза на българските инженери и архитекти, Инженерно-архитектурната камара, Научно-техническия съюз и НТССБ, както и инженерите с принос за развитието на инженерно-строителното образование. Изборът на имената ще бъде направен от редакционната колегия. Отсега обаче е ясно, че в този алманах ще бъдат включени видни инженери като Иван Иванов - най-успешния кмет на София, първият строителен инженер, избран за член на БАН - Лукан Хашнов (1900), Стефан Гешов - вторият строителен инженер, приет за член-кореспондент на БАН (1924), проф. Алексей Квартирников - първият ректор на Държавната политехника, Стоимен Сарафов - с големи заслуги за устройването на тракийските бежанци и дал името на тяхното селище Сарафово край Бургас, Христо Станишев - участвал в изграждането на храм-паметника „Св. Ал. Невски", Борис Софрониев - още през 1922 г. развил идеята за използване на енергията на вятъра за производство на електрическа енергия, проф. Стоян Колев - основател на НИСИ и първи председател на НТС по строителство, както и на редица чужденци, дошли в следосвобожденска България и допринесли за нашето изграждане. След тях са Павел Каракуланов от Бесарабия, Вилхелм Дирке и Карл Трънка.

Като човек, работил в строителния бранш дълги години, от позицията на опита какво бихте казали на своите колеги?
Бих обърнал внимание на нашите колеги от водещи фирми да бъдат етични в отношенията помежду си. Да не се допуска дъмпинг за сметка на другия. Всички фирми от регистъра трябва да използват като подизпълнители само регистрирани в ЦПРС строители - спазването на правилото да започне от нас, най-напред да бъдем взискателни към себе си и след това да бъдем толерантни към колегите.