НС регламентира на първо четене по-строги санкции за укрити доходи в чужбина

/КРОСС/ Без дебати, със 77 гласа „за", 19 - „въздържали се" и нито един против, парламентът прие поправки в Закона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на първо четене.

Те предвиждат 15 000 лева глоба за скрити доходи в чужбина. При невнасяне на данък върху тях или, ако е в по-малък размер съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху физическите лица, санкцията ще бъде до 5 на сто от невнесения налог, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение глобата се удвоява до 10 на сто, но не повече от 30 000 лв.

Ако пък се възпрепятства проверка на приходната агенция или на публичен изпълнител, нарушителите ги очаква двойно по-високи санкции спрямо сегашните - глоби от 500 до 1000 лв. за физическите лица , а за юридически или еднолични търговци - имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение наказанието е глобата или имуществена санкция от 1000 до 2 000 лв .

Промените са във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в ДОПК, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаването и събирането на публичните вземания.

Част от промените в ДОПК са свързани с мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при осъществяването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск. Предоставя се възможност за доброволно предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск, които започват от територията на друга държава членка на Европейския съюз и завършват на територията на страната или започват от територията на страната и завършват на територията на друга държава членка.

Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите, която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Предимство на предварителното деклариране е, че се намалява времето за обслужване и същевременно се ограничават контролните мерки, тъй като органите по приходите ще разполагат предварително с необходимата им информация.