Lord of the Dance отбелязват своята 30-годишнина на сцена

/КРОСС/ Той е счупил много рекорди - от най-бързите крака в света, със 35 стъпки в секунда, до рекорд, валиден и до днес, с 21 поредни представления в легендарната лондонска Wembley Arena.

На 4 април във Варна в Двореца на културата и спорта и на 5 април в София в зала "Арена 8888", Майкъл Флетли и неговата танцова трупа ще представят най-мащабната им продукция досега. 30 танцьори в линия и 20 стъпки в секунда - това ще видят зрителите на спектакъла, с който Lord of the Dance отбелязват своята 30-годишнина на сцена.

От копач на канали, сценичната кариера на Майкъл Флетли започва, когато е на 35 години. Минава през трудни моменти, като диагнозата рак.

„Вярвам, че Бог е с мен през цялото време. Спомням си тежката година, когато разбрах, че имам агресивна форма на рак. Докторът дойде и ми каза: трябва да те оперираме веднага, иначе ще се разпространи. Спомням си как лежах в коридора на онази носилка, с която те вкарват в операционната. Бях сам и ми беше ужасяващо студено. Гледах в белия таван, всичко беше бяло около мен и осъзнах - идваш на този свят сам. Тогава се обърнах към Бог - ако решиш, че времето ми е дошло, със смирение ще тръгна от този свят", споделя той.

Тогава взима решение, че ако излезе жив от болницата след операцията, ще направи определени неща. „И продължавам да изпълнявам обещанията, които си дадох. Едно от тях беше да бъда голям дарител за благотворителната фондация за проучвания за борба с рака в Ирландия. Те помагат на много хора", казва още Майкъл Флетли.

Вярва, че Господ му е дал талант и е благодарен, че не го е пропилял. „Бях си обещал, че ще успея с танците. Сега, когато ме боли гърба, врата или краката, аз посрещам болката с благодарност. Тя означава, че никога не съм се отказвал от мечтата си. Имам нарушения по гръбнака. Танците може да са брутални за тялото заради тези непрестанни удари на стъпалата ни в пода с все сила по цял ден. Всеки ден по осем часа репетиции и после два часа спектакъл. Подложил съм тялото си на невероятно мъчение през годините, но болката е доказателство, че последвах мечтата си", казва Флетли.

Споделя, че обожава българската публика. „Обичаме да се връщаме тук. Мисля, че има много искрена топлина и гостоприемство в сърцата на българите. Наскоро се запознах с български танцьор и той беше много открит. Дори само като прегърнеш някого, усещаш топлината в душата му. Той не говореше английска, аз не говорех български, но разговаряхме с очи. Това е много приятно", споделя Флетли.

Той казва, че обича българските танци и цени нашите традиции. Според него българските народни танци доста приличат на ирландските.