Средствата на Сребърния фонд нарастват до 2,534 млрд. лв.

София /КРОСС/ През май Министерството на финансите (МФ) трансферира 88,62 млн. лв. в Сребърния фонд. 98,5% от тези средства са приходи от концесии, постъпили в държавния бюджет през 2014 г. Така общият паричен ресурс нараства до 2,534 млрд. лв. Това става ясно от месечните отчетни данни на ведомството за постъпленията и управлението на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен с наименованието Сребърен фонд.
Сумата от 88,62 млн. лв. е с 21,9% по-малка спрямо внесените през миналата година 113,42 млн. лв., отделени от бюджета за 2013 г. Тя е и най-ниската от 2011 г. насам, когато във Фонда постъпиха 92,87 млн. лв. от бюджета.
Съгласно чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система от централния бюджет в полза на Сребърния фонд се отчисляват паричните постъпления от приватизация, 25% от бюджетния излишък за предходната година, приходите от концесии, глоби, санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес, и други.
Трансферът през май се дължи основно на приходите от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2014 г., в размер на 87,3 млн. лв. Следват приходите от глоби, санкции и неустойки за 1,26 млн. лв. и приходите от приватизация за 0,06 млн. лв. Поради това, че 2014 г. бе поредната с бюджетен дефицит, във Сребърния фонд отново няма трансфер по това перо. Прогнозите на самото МФ са недостиг да има поне до 2018 г.
Сумите се превеждат от МФ по сметката на Фонда най-късно до 31 май на следващата бюджетна година, с което към 31 май 2015 г. общият паричен ресурс възлиза на малко над 2,534 млрд. лв. Средствата обаче се инвестират изключително консервативно. Те са оформени в седмичен депозит в левове при Българска народна банка (БНБ), като на практика не носят кой знае какви приходи от лихви.
Именно лихвите по депозитите и инвестициите в чуждестранни акции и облигации и инструменти на паричния пазар с приемливо на риск, висока ликвидност и при спазване на определени съотношения в инвестиционния портфейл са допълнителните източници на доходност върху средствата в Сребърния фонд. По закон Фондът може да придобива финансови активи и безвъзмездно.
Освен като депозит в БНБ парите на Сребърния фонд могат да бъдат вложени и в търговски банки, но трябва да е спазено условието сумата да не надхвърля 20%. Депозити в други банки обаче няма.
Фондът, който бе създаден с цел подпомагане и гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, не може да инвестира в български държавни, общински и корпоративни облигации, акции, недвижимо имущество или благородни метали.
Сребърният фонд не може да емитира облигации или други дългови ценни книжа, да взема заеми, както и да издава гаранции под каквато и да е форма. Макар и да не е на дневен ред темата с инвестиционната политика на Фонда по принцип вълнува повече икономистите, отколкото политиците.
Покрай дебатите за пенсионната реформа имаше дори предложение oт страна на министъра на финансите Владислав Горанов средствата на осигуряващите се във втория стълб, пожелали преместване на партидите си в първия стълб на пенсионното осигуряване, да отиват директно в Сребърния фонд, а не да остават в Националния осигурителен институт, като така се даде възможност за многократно прехвърляне, съобщава investor.bg.