Димитър Ганев: Очаквам по-ниска избирателна активност при евентуален балотаж на президентския вот

/КРОСС/ Хората, които ще гласуват на евентуален втори тур на президентския вот, може да бъдат по-малко от 2 милиона души. Това прогнозира социологът от „Тренд" Димитър Ганев. По думите му, ако тенденцията от последното проучване на агенцията се запази, ще се стигне до балотаж на вота. Изследването е направено по поръчка на вестник „24 часа" в периода 26 септември - 2 октомври. В проучването са участвали 1003 пълнолетни граждани чрез интервюта лице в лице.

Ганев припомни, че според Конституцията, за да бъде избран държавен глава на първи тур, кандидатът трябва да е получил повече от половината от действителните гласове, и то, при условие че в гласуването са участвали над 50% от избирателите по списък. Техният брой е около 6,6 милиона, което означава, че до урните трябва да отидат приблизително 3,3 милиона, за да бъде изпълнено изискването за активност.

„Обикновено декларативната активност в проучването е малко по-висока от реалната", уточни Ганев.

По думите му на втори тур традиционно се наблюдава спад. Причината е, че част от гласоподавателите, чиито предпочитани кандидати не са достигнали до балотажа, се демотивират. „Голяма част от хората, които симпатизират на определени партии и чиито кандидати не са стигнали до балотаж, са демотивирани да излязат да подадат гласа си, защото не виждат своя представител. Това се случва на всеки втори тур - не само на президентски, но и на местни избори", обясни социологът.

Ганев смята, че разпределението на подкрепата в настоящата предизборна ситуация дава основание да се очаква балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров.

„Това, което ме кара да смятам, че балотажът между тях е сигурен, е, че разбивките показват, че симпатизантите на „Продължаваме Промяната" и „Демократична България" са силно мобилизирани", посочи Ганев.

Той отбеляза, че поведението на този електорат през последните няколко години показва относително висока лоялност към формациите и кандидатите, които те са издигали.

В изследването са измерени и нагласите на избирателите, ако парламентарните избори се провеждат към момента. Общата структура на подкрепата остава относително сходна с тази от парламентарния вот на 19 април, но се наблюдават някои промени. „Има лека ерозия - с няколко процентни пункта, в подкрепата към „Прогресивна България" за шестте месеца, в които те управляват", посочи Ганев.

Той отбеляза и друга важна разлика при сравнението с предходните избори - ПП и ДБ вече се измерват като две отделни политически формации.