Има ли компроматна война преди президентските избори?

/КРОСС/ Ще се превърне ли предстоящата предизборна кампания във война на компромати, как ще реагират избирателите и възможни ли са изненади на фона на очертаващото се основно противопоставяне между Илияна Йотова и Андрей Гюров? Тези въпроси коментираха в БТВ „Тази сутрин" политологът Димитър Ганев и социологът Първан Симеонов.

Според Димитър Ганев опитите за компрометиране на основните претенденти могат да доведат не толкова до мобилизация, колкото до демобилизация на избирателите. „Крайният резултат вероятно от тези теми, които в последните няколко дни се разразиха в публичното пространство, вероятно ще бъде обща демобилизация, което ще се отрази най-вече на избирателната активност на президентските избори", коментира политологът.

Той направи и прогноза за активността, въпреки че по думите му обикновено избягва подобни предвиждания. „Аз тук ще си позволя да направя една прогноза, въпреки че избягвам такива да правя, но доста фактори се натрупват. Първо, скоро имахме парламентарни избори. Второ, обществото на терена не се виждат някакви кой знае колко сериозни протести. Трето, втората по големина политическа сила отказа да играе в надпреварата. Четвърто, има ясно изразен фаворит. И всичко това са фактори за демобилизация и съответно по-ниска избирателна активност", каза Ганев.

По думите му вотът може да се окаже сред президентските избори с най-ниска активност в последните десетилетия.

Ганев посочи, че при подобна ситуация битката ще бъде основно между твърдите ядра на кандидатите. „Тук по-скоро ще има сблъсък на твърди ядра. И двамата кандидати ще трябва да насочат основния си фокус и внимание именно върху тях", заяви политологът.

Той смята още, че изборите ще бъдат решени на втори тур. „Изборите ще бъдат решени на втори тур. Не задължително, защото можем да кажем в момента какво е съотношението на силите между отделните кандидати, а просто защото избирателната активност ще бъде много под изискваната за свършване на един тур на президентски избори - 50%", обясни Ганев.

Как ще реагира твърдият електорат на ГЕРБ, след като партията няма собствен кандидат в президентската надпревара?

„Нямаме основания да очакваме висока активност, наистина. В същото време, наистина, по всяка вероятност изборите ще имат два тура", каза Първа Симеонов. По думите му поведението на избирателите на ГЕРБ ще бъде особено интересно при балотаж. „Що се отнася до електората на ГЕРБ, поне досега като че ли по-голямата част от него заявява, че трудно би гласувал в такава ситуация. Ще бъде интересно какво ще направят на балотажа, не толкова на първия тур. Ако на първия тур въобще правят нещо", коментира социологът.

Той посочи, че към момента се наблюдава известна тенденция към Андрей Гюров, но подчерта, че тя не е категорична. „На балотажа поне засега сработва някакъв инерционен рефлекс, според мен, по-скоро в посока Гюров, но това е крайно условно и твърде неясно. Въпросът е как ще се отразят заявките на самия Борисов, който може би до последно ще казва нещо или няма да казва нещо в различни посоки", заяви Симеонов.

По думите му Бойко Борисов вече е показвал подобно поведение в предишни избори.

Първан Симеонов подчерта, че президентските избори в България не бива да бъдат приемани като предварително решени. „Президентските избори в България често поднасят изненади. И не бива никой избор да се смята за предрешен", каза социологът. На въпрос откъде може да дойде такава изненада, той посочи темите, които ще бъдат в центъра на обществения дебат през следващите седмици.

„От темите, които ще се разискват дотогава. Вие видяхте предишния ваш разговор на тази тема. Ще се обсъждат теми като бюджета на страната. Ще влезем много по-сериозно в есенния сезон. Виждате, че има опити за протести. На всичкото отгоре никога не е ясно как ще сработи в един момент текущата политическа ситуация", коментира Симеонов.

Той допусна и появата на непредвидим политически казус, който да промени ситуацията.

„Представете си някакъв казус, който изниква", каза социологът.

Димитър Ганев също посочи, че предстоящите седмици могат да донесат нови политически сюжети. „Аз казуси нямам никакво съмнение, че ще има тук нататък. Въпросът е дали ще има черен лебед - тоест казус, който да промени по някакъв начин структурната подредба. Нещо, което да успее да причупи твърдия електорат на някои от формациите или пък да насочи много сериозна мощ в друга посока", каза политологът.

Според него досегашните казуси не са променили съществено картината. „Засега тези казуси, които видяхме, и имам предвид с помилването и с Петрохан, аз не смятам, че ще дадат някаква много различна картина за една седмица. Вече да говорим за казуси, които ще преобърнат - това са непрогнозируеми неща", посочи Ганев.

Той даде и пример с възможно сериозно международно събитие. „Представете си външнополитическо огромно събитие. Примерно ескалация извън територията на Украйна на войната. Това със сигурност ще доведе до множество промени. Много важно е как ще реагират самите кандидати", заяви политологът.

Димитър Ганев посочи, че към момента Илияна Йотова влиза в кампанията с предимство, но уточни, че изборите все още предстоят. „Да, разбира се, единият кандидат, в случая Йотова, влиза с предимство. Без всякакво съмнение. Първо, заради тежестта на формациите, които я подкрепят", каза той. Ганев допълни, че според него значение ще има и позицията на ГЕРБ, която не издига собствен кандидат.

„ГЕРБ е много, много спорно. Но все още не можем да кажем с категоричност как би реагирал на втория тур. Но самият факт, че можем да спорим сериозно по този въпрос...", коментира политологът. Според него не е задължително да има официална подкрепа от страна на ГЕРБ за някой от кандидатите.

„Аз смятам, че по-скоро няма да има официална подкрепа. По-скоро ще се хвърлят послания към симпатизантите на ГЕРБ от двамата кандидати", каза Ганев.

Политологът коментира и потенциалното поведение на избирателите, чиито кандидати не достигнат до втория тур. „Кой от двамата кандидати ще успее да отправи по-точни послания към симпатизантите на ГЕРБ?" - постави въпроса Ганев. Той посочи, че именно поведението на големите политически групи може да се окаже решаващо за мобилизацията между първия и втория тур.