Арх. Хр. Генчев-син измисля фасадите на Zaha Hadid Architects

/КРОСС/ Разширението на Британския музей, олимпийското село в Лондон, музеят на БМВ в Мюнхен, международният изложбен център в Абу Даби, библиотеката на Виенския университет по икономика и бизнес...Ако се чудите какво е общото между тях, освен че сградите са все нови и зад визията им стоят световноизвестни имена като Заха Хадид и Coop Himmelb(l)au, отговорът е: България. Защото зад проектирането на фасадите на всяка от тях стои българска фирма - „Прототип". Основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции е арх. Христо Генчев.

Фирмата му беше избрана да направи нов проект за стъкления купол, който ще бъде поставен на ларгото между президентството и Министерския съвет в София тази есен. Всъщност това е и един от малкото проекти на бюрото у нас. „Не създаваме сградите, а измисляме технологията на фасадите - как да се изпълни, каква да е дебелината на стъклото, геометрията, как да се произведе и боядиса", обяснява Генчев. На въпрос как се работи с такива световноизвестни имена в архитектурата отговаря: „Идват тук, дават ни задачата, геометрията на фасадата и ако се налага, се правят корекции. Просто си вършим работата". Казва, че най-трудно се работи с хора, които не знаят какво искат.

Простият отговор на въпрос как така проектантското бюро е станало най-голямото в Европа е „стечение на обстоятелствата". После обяснява: „Една от причините е, че има потребност - пазар за фасадно проектиране. Другата е наличието на добри инженери у нас. Преди години, когато стартирахме, заплатите им бяха достатъчно ниски, че да можем да си позволим да назначаваме млади проектанти и да изчакаме, докато се обучат и станат добри във фасадното проектиране. Последната е звеното, което събира тези фактори накуп. Това свързващо звено съм аз", разказва Генчев.

В компанията работят 100 души. Повечето са млади хора. Има такива, които са във фирмата от над 10 г. Не крие, че му харесва да гледа как през годините се развиват определени качества в членовете на екипа му. И дава следния пример - ако един хлебар, който прави много вкусен хляб и пред магазина му всеки ден се вият опашки, реши да направи завод, като се появи проблем, той ще го търси в хляба, а не в завода. „Моят фокус не е хлябът, а заводът. Не преживявам всеки проект", споделя Генчев.

Разказва, че никога не е имал конкретен стремеж да проектира фасади и се шегува, че е единственият
инженер, завършил Класическата гимназия. Създава „Прототип" през 1996 г., но после я замразява до 2003 година. През това време работи в чужбина, но решава да се върне в България. „Не виждах как ще се оженя там. Не си представях децата ми да растат в чужбина", признава Генчев. Така между Англия и Австрия избира България.

Смята, че архитектурата не бива да е подвластна на модата, но всичко, дори общественият ред, ѝ влияе. И дава пример с разликата между архитектурата при демокрацията и тази от епохата на монархията. „Концепцията на днешните сгради е да изпълняват желания. Затова например моловете приличат на Дисниленд - защото се опитват да изпълнят желанията на всички. Концепцията на една готическа катедрала обаче е съвсем друга и следва принципа - Господ дава власт на царя, който управлява хората. Целта на катедралата е била да възпитава, а не да изпълнява. В архитектурата най-големият грях е компромисът, а в политиката той е фундамент", казва Генчев.

Трудно му е да посочи както по колко проекта е работило бюрото му, така и по колко екипът му твори сега. Признава, че дори не знае всички, но посочва бъдещия музей на Библията в Ню Йорк.

Категоричен е, че баща му арх. Христо Генчев - известният градостроител на столицата и един от основните двигатели метрото в центъра да се построи така, че да опази ценните находки на древна Сердика, не му влияе професионално. „Почти не сме работили заедно. Той няма отношение към това, което правя", казва Генчев-син. Двамата обаче обсъждали ларгото и участието на бюрото в измислянето на визията на купола. „Никога не сме работили с държавата. А ларгото е държавен обект, и то изключително важен. В такава ситуация не бих направил нещо, без да го обсъдя с баща ми", казва Генчев. Иначе визията на купола се родила по скайп.

Той работил с един от най-добрите архитекти във Виена - Йоханес Баар-Бааренфелс. „Измислихме го двамата. Заедно сме много добър архитект", шегува се Генчев.

Даринка Илиева

„24 часа"