Гергьовден е

Великомъченик св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан /284-305/. Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец - покровител на войната и войската (в иконографията е наложен този момент от битието му). В памет на Свети Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне; всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.