Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан изповедник. Преп. Домника. Св. Григорий, еп. Български

/КРОСС/  Св. преподобни Георги Хозевит от остров Кипър и Емилиан Изповедник. Св. преподобна Домника. Св. мъченици Юлиан и Василиса. Св. Григорий, свещеник Български

Св. Григорий, свещеник Български

Сведенията за този светец са прекомерно нищожни. Предполага се, че това вероятно е бил " презвитер и духовник Григорий, клирик на Всички български църкви ", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, изключително като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически монументи. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за свещеник Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след гибелта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „ Св. София " даже имало дребен трон, отдаден на него.

Българската православна черква тачи паметта на светеца на 8 януари.

Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан. Преп. Доминика

В памет на преподобния Григорий Печерски

Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, така и великата Печерска лавра се слави с неговия адаш. Бог посочил Своето великолепие в светите Антоний и Теодосий, които се популяризирали с разнообразни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, който призвал в светата Си лавра. И така, до момента в който преподобният Антоний водел усамотен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, пристигнал блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, непорочност, примирение, смирение и други добродетели, се упражнявал старателно в молитва. Като направил за малко време доста подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.

Григорий в действителност имал бит след всяко свещенодействие да чете заклинателни молебствия.

Победеният зложелател, гонен отвред, обаче почнал да крои козни против него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал задоволително сили да го направи самичък, позволил зли хора да окрадат светеца, който прочее нямал друго с изключение на книги с молебствия и песнопения. И така, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали по кое време старецът ще отиде в църквата на утреня, с цел да му вземат каквото има. Блаженият схванал, тъй като не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:

- Боже, изпрати сън на рабите Си, които на вятъра са си създали труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, до момента в който блаженият в наличието на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До по кое време ще стоите тук на вятъра в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!

Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, тъй като не били яли толкоз време и нямали сили.

Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, шефът на града заповядал да ги санкционират, само че Григорий, наскърбен, че поради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на бедняци с думите:

- Да не би някой различен да изпадне в неволя, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се извърши Господнята заповед, която споделя: „ продайте си парцелите и дайте лепта. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, богатство на небесата, което да се не изчерпя, където апаш не доближава, и което молец не поврежда ".

След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предходния си живот, разкаяли се, пристигнали в Печерския манастир и почнали да работят за братята.

Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, с цел да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време дошъл там княз Ростислав Всеволодович, който бил пристигнал да се помоли в манастира и да получи благословение за борба с половците, против които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от античния зложелател, почнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.

Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва гибел, и им споделил:
- О, деца, вместо с трогване в душата да просите всички да се молят за вас, вие вършиме зло, което е обратно на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, с цел да имате някакво успокоение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд към този момент е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.

Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че единствено ги заплашва, и му споделил яростно:
- На мен ли предвещаваш гибел от вода, на мен, който умея да плавам? Не, ти самият ще умреш от такава гибел!

И като не запомнил страха Божий, заповядал незабавно да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия дъртак!

Братята го търсили два дни, само че не могли да го намерят. Когато на третия ден влезнали в килията му, с цел да вземат някакви движимости, останали от него, най-неочаквано го разкрили мъртъв с вързани ръце и крайници и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - ярко, а тялото му - като живо. Почудили се кой и по какъв начин би могъл да принесе стареца тук, тъй като килията била заключена, само че след това въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и до момента се намират нетленни.

Ростислав, омаян от гняв, без да счита, че е направил грях, не изискал дори да влезе в манастира, макар обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, с цел да измоли молебствия и благословение. Щом съветските князе стигнали до Триполе и минали река Стугна, насочили полковете си против половците. Полковете им не устояли и бойците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл наред Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил дружно с цялата си гойска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият палач, с такава да му се отмери.

Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се любува от потока на безконечната наслада при водите, които са „ по-високо от небесата " хвали името на Господа, на Когото прилича популярност и чест, в този момент и постоянно и во веки веков. Амин.

В памет на преподобна Домника

Като езичница, дружно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от мощно предпочитание да одобри християнството и да живее по разпоредбите на чистата небесна религия. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея особено признание. Затова, откакто я приел, освен я сподобил със свето Кръщение, само че я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя отвън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала към себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила значително чудеса: избавила мореплаватели, застрашени от морска стихия, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и подарък на знамение, тъй като предсказала кончината на царя. Веднъж видяла по какъв начин слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените секрети. Светицата умряла в мир в дълбока напреднала възраст, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето отшествие при Господа.

В памет на преподобния Георги Хозевит

Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още кокато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се открил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и боязън Божий.

След гибелта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов родственик, който толкоз го обикнал, че желал да му даде за жена единствената си щерка. Но светецът не понасял теготата на мирската суетност и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при различен собствен родственик, който бил свещеник на манастир. Напуснатият родственик научил за местонахождението му и тъй като желал кроткия юноша за собствен нравствен наследник, отишъл при игумена и упорствал да му върне момчето. Щом схванал, Георги скрито напуснал манастира, качил се на един транспортен съд и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не поискал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за популярност Божия и за спасението на душата си, само че най-вече се упражнявал в примирение и смирение. Бог популяризирал Своя ласкател и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели доста, като виждали такова съвършенство и такова безстрашие към Бога у младо момче, освен това новоначално. Светецът, който се страхувал от изкушенията на суетната популярност, скрито напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.

Установил се да живее с него в така наречената Стара черква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически писания. Готвели топла храна единствено в случай че някой ги посещавал.

Тъй светите Ираклид и Георги живели спокойно и богоугодно, непретенциозно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да демонстрират каквото и да било пренебрежение един към различен или към близък си.

Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид умрял. Авва Георги, като останал самичък в килията, плакал и скърбил за кончината на брат си и в това време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да опише за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил почетен с дяконски чин и постоянно прислужвал на светите отци по време на свещенодействие. Междувременно в лаврата умрял игуменът. Настъпило разединение и противоречие във връзка на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася ужас, със тъга напуснал Коломановата обител и се заселил още веднъж в Хозевитския манастир, в обособена килия, която му дал игуменът.

Като почнал да се подвизава на мястото на тогавашния си монашески живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито самун или одежди, а обикалял купчините с отпадъци, събирал парцали и от тях си правел облекла. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или дори кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дни. Освен това старецът молил братята да не пекат без него самун, тъй като вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има огромна премия на небето, защото в Палестина съществувал бит непотребният самун да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, изключително тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия задух се топели дори свещите на свещниците. Но преподобният Георги, без значение от горещината, работел непрекъснато в пекарната, по два и по три пъти палел печката и тъга самун. Братята мъчно понасяли работата тук и непрестанно се редували Ето за какво се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали стоманен.

Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.

Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като заплахата минала, старецът се върнал още веднъж в Хузива. Тук траял подвижническите си писания. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока напреднала възраст и отишъл в небесните обители. И в този момент дружно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.

В памет на преподобния Емилиан Изповедник

Свети Емилиан, свещеник на Кизик, приел премеждия за уважение на иконите през 815 година при император Лъв Арменец. Паметта му се чества и на 8 август.