Българският манастир „Св. Георги Зограф“ на гръцкия Атон с нов игумен и нужда от реставрация

/КРОСС/ На официална церемония в българския манастир „Свети Георги Зограф" в Света гора встъпи в длъжност новият игумен на манастира - архимандрит Гавриил. Той беше избран за игумен на 12 април.

Нашият манастир „Св. Георги Зограф" на Атон е неделима част от нашата история от особено значение за всички нас. Това ни задължава да го пазим и да се грижим за него, както правят нашите монаси.

„Тук е като едно музейно съкровище. Странно звучи може би за някои, но определено тази среда е изключително натоварена с много история, с много културни, художествени обекти, исторически. За съжаление има места, които са в изключително аварийно състояние", казва реставраторът Илия Николов.

„Драмата е голяма, когато отец Гавриил ме покани, да си призная, още на първия ден се разболях. И той ме попита, какво се случва и аз казвам, „Преживявам го. Разрушението го преживявам". За съжаление го има. Има в този момент. И това го преживяват и отците, които пребивават тук. То не е лесно", обяснява още той.

Опазването на тази наша църковна и културна даденост, какъвто е Зографският манастир, изисква изключително много грижи.

„За да вървиш напред, трябва да имаш минало. Трябва да имаш нещо, на което да стъпиш. И всичко това е в традицията на Света гора, в дълбоката в миналото традиция, която е изградена в продължение на векове. Ще продължа да кажа, че това е едно място, където има история на историята. История на „История славянобългарска", защото там, в началото, в центъра стоят църковните книги, които са извор на този живот, което след това отразява преподобни Паисий Хилендарски на своята история", казва архимандрит Гавраиил игумен на „Св. Георги Зограф".

„Историята и на манастира, и на всичко това, което е важно в манастира, може да бъде съхранена и ще продължава да бъде съхранявано именно по този начин, с вяра във Бога", допълва той.

Опазването и реставрирането на десетки стенописи и икони на този етап се изразява в документиране на тяхното състояние.

„За съжаление, както и това, което снимам в момента, да се вижда колко е повредено и каква крещяща нужда има от реставрация. И не само това, почти навсякъде, накъдето и да се обърнем, се виждат следите от времето", казва фотографът Чавдар Стойчев.

За да може това свято място да съществува, то се нуждае от доброволен и безвъзмезден труд, какъвто полагат Харизаните.

„Манастирът е едно цяло, може грубо да се каже предприятие, или една малка държава. Има една такава дума, която се казва, тук я научих - служение. Тоест, да правиш нещо в полза на другите, без да очакваш за това нито благодарност, нито някаква отплата материална, а да го правиш за самата радост, за да помогнеш на другите", казва финансистът Асен Паскалев.

бТВ, „Тази неделя"