Доц. д-р Милена Георгиева: Продължителността на живота намаля с 1,5 г. след пандемията

/КРОСС/ Пандемията от КОВИД-19 с цялата тревога, която създаде в обществото, ще отмине един ден, но само тя ли е, която ни застрашава? Ежедневието ни е наситено с рискови фактори за здравето, които не могат лесно да се премахнат, но може да се намалят вредите от тях.

Мултидисциплинарен екип от учени и експерти в своите области, обединени от „ПанЕвропа България", са събрали в доклад рисковите фактори за здравето, с които „съжителстваме" от десетилетия и които също имат пандемичен характер, без да си даваме сметка за това. Докладът е с нестандартното име „(не?)Непобедими пандемии" и целта му е да провокира откровен разговор в обществото. В екипа участват доц. д-р Милена Георгиева, генетик, проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, Детелина Стаменова, психотерапевт, Аркади Шарков, макроикономист.

„В хода на ковид пандемията България „извоюва" шокиращото второ място в света по брой жертви на 1 милион души от населението - 5480, нареждайки се непосредствено след Перу - напомни Гергана Паси, председател на „ПанЕвропа България". -

В отговор на лавинообразните кризи, с които се научихме да живеем - здравна, социална, икономическа, политическа - като че ли здравната отстъпва на другите, които изискват спешни решения днес и сега. Но без здравната тема всички други трудно могат да намерят решение."

Чрез храната влияем на следващите поколения

„Днес ние живеем по-дълго от всякога, но не сме по-здрави. Урокът, който ни даде КОВИД-19 е, че повечето от хората, които загубиха живота си, бяха със съпътстващи заболявания, и то хронични и незаразни, които днес можем да контролираме с промяна на начина си на живот. Затова в мултидисциплинарния екип си поставихме въпроса кои са тези фактори, които влошават нашето здраве, какви са вредите, които му нанасят, какви са мерките и начините, с които да намалим тази вреда.

Погледнато през светлината на молекулярната биология, генетика и епигенетика, на фармакология и токсикология, на психология и здравна икономика, ние повдигаме една много сериозна дискусия: как и по какъв начин можем да се справим с намаляване щетите от нашите вредни навици", обобщава доц. Милена Георгиева от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология - БАН, експерт по генетика, епигенетика и биология на стареенето. В доклада тя развива темата за нездравословното хранене.

„Факторите на околната среда среда влияят върху нашите гени и тази наследственост се предава на следващите поколения. Отговорни сме за това как отглеждаме нашите деца и как третираме нашите тела именно във връзка с начина, по който се променя и нашата генетика. Това е всъщност смисълът на науката епигенетика - взаимодействието на факторите на околната среда с нашата наследственост", обяснява доц. Георгиева.

Много сериозен проблем днес е т.нар. метазатлъстяване - термин, който третира затлъстяването като комплексен проблем в резултат на всички рискови фактори - заседнал начин на живот, нездравословно хранене, дигитални зависимости, вредни навици като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.

Три пъти повече дебели за половин век

„Броят на хората с наднормено тегло се е утроил след 1975 г. Очаква се към 2050 г. той да стане над 600 млн. души в света. Хората, които губят своя живот в резултат на свръхтегло, като процент са много повече от тези, които гладуват. Това е още едно доказателство как начинът ни на живот може да повлиява нашето здраве", казва доц. Георгиева.

Тенденцията е доста стряскаща и я виждаме дори сред подрастващите. Затлъстяването при децата е голям проблем, защото случващото се в ранна детска възраст има своите въздействия върху по-късните етапи от индивидуалния живот и своето значение за появата, протичането и лечението на различни заболявания.

„Наблюдението ни е, че хората с наднормено тегло страдаха много повече от ковид. Всъщност повечето от пациентите, които бяха хоспитализирани по време на пандемията, бяха с такава съпътстваща патология, което беше сериозен проблем", казва доц. Георгиева.

Класификация според вредността на продуктите

Един от начините, по които учените съветват да се опитаме да се справим със скритата пандемия, наречена затлъстяване, е въвеждането на различни системи за класификация вредността на храните. Такива са приети в световен мащаб и в Европа.

Основата на тази класификация на храните се базира на съдържанието на сол, захар, различни консерванти и оцветители, т.е. всички добавки, които подобряват качеството и вида на храната. Една от мерките, които се предлагат, е много фокусирано разглеждане на тези подобрители, особено в храните на подрастващите.

Правилен маркетинг и разпространяване на храните, които имат висок здравословен индекс, е друга от мерките. Доц. Георгиева често разговаря с родители на малки деца и е стигнала до извода, че сред обществото има нужда от такава класификация на храните - върху опаковката да е изписан, дори в различен цвят, спектърът на здравословност на храната.

„Статистиката е стряскаща - през последните две години, може би заради ковид (все още се тълкува), продължителността на живота на планетата се е намалила с година и половина. Това е много сериозен индикатор, че трябва да вземем спешни мерки - предупреждава експертът по генетика. - Във времето, когато говорим за пътуване в Космоса и персонализирани терапии, ние се сблъскваме с нещо толкова просто, върху което можем да повлияем, като начина на хранене."