Кристалина Георгиева: Ние сме достоен член на ЕС

Кристалина Георгиева: Категорично ние сме достоен член на Европейския съюз. Ние сме млада демокрация, ние сме по-малко опитен член. Ние имаме да довършваме важни реформи. Но нашето поведение в европейското семейство е достойно за уважение. Да погледнем какво се случи след най-голямата криза след Втората световна война. Много от по-зрелите икономики се оказаха притиснати от бремето на висока задлъжнялост. Докато България, в резултат на поведение, което е заслуга на няколко последователни правителства и е заслуга и на това правителство, запази макроикономическа стабилност. Когато казвам на колеги, че нашия външен дълг е под 15% от брутния вътрешен продукт...

Водещ: Те се учудват, ахват.

Кристалина Георгиева: ... те се учудват. Разбира се, че ахват. И това какво значи? Че ние допринасяме за нашата собствена стабилност, ние допринасяме за стабилността на Европа. Към днешна дата, това е вероятно най-важната цел за Европа.

Водещ: Да, обаче това не ги храни хората в България, госпожо Георгиева. Ето те казват – аз ще се почувствам истински европеец, когато заплатата и в България стане 2000 евро или стане 2500 евро.

Кристалина Георгиева: И няма причина да не стане. Ние имаме...

Водещ: Кога?

Кристалина Георгиева: Ние имаме сравнителни предимства, които естествено, могат да позволят на българина да живее по-добре, отколкото живее днес. Аз ги разбирам хората. Това, че има макроикономическа стабилност, човекът дето няма работа или едва-едва връзва двата края не го топли.

Водещ: Не му пълни хладилника.

Кристалина Георгиева: Но без нея шансът да постигнем по-добро бъдеще за нас, за децата ни хич няма да го има. В днешно време, когато конкуренцията на света се увеличи, отговорността на всяка страна, отговорността на Европа, да натисне здраво педала затова ние да бъдем по-конкурентноспособни. А това значи да сме гъвкави, да довършим, в България да довършим, знае си ги реформите.

Водещ: Да.

Кристалина Георгиева: Административна, здравна, образователна. И това, честно казано, е дело на всички нас. Когато хората казват, аз това също го чувам, защо не живеем по-добре? Запретнем ръкави, работим повече, живеем по-добре. Аз един отговор знам на този въпрос и той е – работа.

Водещ: И другото отклонение, всъщност, те са няколко, на въпроса – достоен член ли е България в ЕС, изобщо българите, е можем ли да пътуваме свободно в Европа? Отговорът на този въпрос засега е не. Можем ли да работим, където пожелаем в Европа?

Кристалина Георгиева: А, това е друг въпрос.

Водещ: Отговорът и на този въпрос е „не”. Защо?

Кристалина Георгиева: Да пътуваме свободно в Европа не е никакъв проблем. Аз не виждам някой българин да има трудности да пътува, където поиска. Да работим свободно в Европа, все повече и повече тази врата за нас се отваря. И според мен, това са малки кахъри, бели кахъри. Защото ние знаем, че вратата за българите да работят навсякъде в Европа ще се отвори, това е въпрос на време.

Водещ: А защо в петата година от членството ни, не се е отворила напълно?

Кристалина Георгиева: Защото на нас малко не ни провървя от гледна точка на общо икономически климат. Ние знаем, че световната икономика, европейската икономика се оказаха в най-сериозната криза след Втората световна война, говорихме вече за това.

Водещ: Да.

Кристалина Георгиева: В тези условия да очакваме много голяма гъвкавост, бързо отваряне на вратите на пазара на труда, не е реалистично. Ние трябва да гледаме на политическата обстановка в Европа като реалисти и да се строим такива очаквания, които да отговарят на политиката в Европа.

Водещ: Дайте като реалисти, ще изчакат ли старите държави-членки последния възможен срок, за да отворят трудовите си пазари? Който е 2014 година, нали така?

Кристалина Георгиева: Моето предположение е, че ще видим някои от старите държави-членки да се движат по-бързо по отварянето на вътрешните пазари. Защо? Защото демографската картинка, навсякъде, в Европа не е кой знае колко блестяща. Те имат нужда от работна ръка и е много по-добре да разчитат на европейци, хора които живеят в същите условия, в които живеят и работят те, отколкото да внасяме тази работна ръка от другаде. Така че според мен, ние ще видим с излизането от кризата, увеличаването на търсене на работна ръка...

Водещ: И отпадане на ограниченията.

Кристалина Георгиева: ...и естествено, отпадане на ограниченията за българите.

Водещ: Още примерно, от края на тази година или от следващата?

Кристалина Георгиева: Аз не смятам, че датата е важна. Това, което е важно е каква е тенденцията, тенденцията е отваряне. Защо? Защото имаме покачване на икономическите показатели навсякъде. И в тези страни, където проблемът за работната сила, вече започва в някои отрасли да е сигнал, да светла една червена лампичка, естествено ще има натиск от частния сектор, от работодателите, да се отварят.

Водещ: Които търсят, най-често, висококвалифицирани кадри. И аз питам веднага – един лекар, българин, който работи в Германия или във Франция, дали взима същите пари, които колегите му от германски произход, или французите?

Кристалина Георгиева: Аз не мога да ви отговоря, защото не знам. не съм била в Германия, нямам представа точно какво е плащането.

Водещ: Дали ни третират като втора ръка хора?

Кристалина Георгиева: Но това, което знам, знам го от личен опит, работила съм извън България много време е, че човек получава това, което си заработва. Може да бъде по-малко, по-бързо, може да бъде малко по-бавно. Но това не е проблем, който пазара на труда ще остави нерешен. Защото, ако човек е квалифициран, ако той работи добре и не му плащат толкова, колкото трябва, на друго място ще му ги предложат, разбира се. Това е, гъвкавостта, движението на работна сила след кризата в Европа, аз съм убедена ще бъде по-лесна. Защото няма как ние да сме по-конкурентоспособни спрямо традиционните си конкуренти, да кажем, САЩ и новите си конкуренти като Китай и Индия, и Бразилия, и Индонезия, и Русия, ако не създадем по-гъвкави условия за движение на пазара на труда. Аз да ви кажа, 17 години съм живяла и работила в САЩ, като дойдох в Европа много неща тук ми се видяха недостатъчно гъвкави за конкурентоспособността на нашата икономика. И такава нагласа все още има, особено в старите страни, по-малко в новите.

Водещ: По-бюрократично ли е?

Кристалина Георгиева: По-скоро социални привилегии, които вече е трудно да се задържат - като да кажем гарантирани по-дълги отпуски, 35-часова работна седмица, гарантирана пенсия, ранно пенсиониране. В този свят, в който сега живеем, който от една страна е по-добър свят, имаме повече двигатели на растежа. Дето се вика, ако се окаже икономиката на света в трудности, повече страни могат да работят затова да я изтеглят, но е и с много по-висока степен на конкуренцията, за която ние трябва да сме готови.

Водещ: Добре, Шенген. Можете ли убедено да кажете, че до края на тази година, 2011-та, България ще се присъедини към Шенгенското пространство, вече?

Кристалина Георгиева: Аз много пъти съм отговаряла на този въпрос.

Водещ: Съжалявам, че продължаваме да ви питаме, но...

Кристалина Георгиева: Не, благодаря ви за въпроса. Щом питате, това значи че интересува хората. Аз съм убедена, че ние ще се присъединим към Шенген. Не съм убедена, че датата на присъединяване е от толкова голямо значение. Защо? Защото от гледна точка на хората в България, икономиката на България, това дали ние ще се присъединим на 1 юни, на 1 декември, догодина на 1 февруари, това е по-малко от значение. По-важното...

Водещ: Не би ли помогнало да излезем по-бързо от кризата, например, ако се присъединим по-скоро?

Кристалина Георгиева: Как? Има много малко отрасли, които имат...

Водещ: С по-свободното движение на хора и стоки в рамките на ЕС.

Кристалина Георгиева: В ЕС свободното движение на хора и стоки е факт за нас.

Водещ: С граничен контрол за нас.

Кристалина Георгиева: Като този граничен контрол за нас има, от гледна точка на въздействието на икономиката, питайте ги хората в бизнеса, относително малко значение. Има, да кажем, в туризма ще ви кажат – хубаво ще е руснаците, които са без шенгенски визи, да идват и безвизово у нас. Но темата за Шенген, ако я погледнем обективно, тя е първо, вече решена, защото Съветът на Европа, парламентът на Европа, казаха, България е готова, тя е технически готова. Второ, тя е решена от гледна точка на нашето правителство, то каза – на нас това ни е приоритет, ние ще се подготвим, подготви се. подготви и хората, че влизането в Шенген е нещо, което е, така да се каже, предстоящо за България. Ако погледнем това, което сега става в Северна Африка, това че за много страни риска от покачване на емиграционните потоци се приема правилно или не, от тяхното население като сериозен риск. Това дали в момента сме в Шенген, или не сме в Шенген, аз бих могла дори да споря, че може би като не сме в Шенген...

Водещ: Може да ни е от полза.

Кристалина Георгиева: Може би ни е от полза, точно в този момент.

Водещ: В смисъл, че ако сега бяхме в Шенген, рискът от засилен емигрантски поток от Северна Африка щеше да бъде по-голям?

Кристалина Георгиева: Естествено. Тъй като имаме задължение, като страна в Шенген, да приемем и да се погрижим за тези хора. Ние сега не сме външна граница на ЕС и това ни поставя, в този момент, аз бих твърдяла може би, не е толкова лошо, че ние не сме вече влезли в Шенген сега.

Водещ: И все пак, ако трябва да дадете прогноза до края на годината?

Кристалина Георгиева: Моята прогноза е, че ще имаме категоричен сигнал до края на годината за влизането в Шенген. Дали фактическото влизане в Шенген ще се реализира, както знаете, зависи от България, зависи и от Румъния. И затова е трудно, който и да е от нас да каже категорично – „да” влизаме, защото ние сме тандем и този тандем трябва да се окаже вътре заедно.

Водещ: Всъщност спомням си, че румънците ни изчакваха нас и казаха, че не са съгласни да влязат в Шенген преди нас, защото това би означавало нови инвестиции на границата между България и Румъния. Но ние сме проблемните, не румънците, за съжаление.

Кристалина Георгиева: Не сме, защото имаме становището, нека да си кажем, празник на Европа, имаме какво да празнуваме, имаме категоричното становище на Съвета на Европа, имаме категоричното становище на Парламента на Европа, това са двете страни, които казват „да-не” на базата на мнението на комисията, за това, че България е изпълнила техническите условия за влизането в Шенген. За мен това значи – ние сме в Шенген. Кога ще завършим този процес на книга, е вече от по-малко значение. Важното е, че работата сме си я свършили и хората са я оценили по достойнство.

Водещ: Така е. Въпреки че и 2005 година получавахме пари от предприсъединителни програми от ЕС, или 2004 и 2006-та, ама не бяхме в ЕС някак си, разбирате ли? И сега не могат да отида във Франция просто като запаля автомобила си и без абсолютно никакъв граничен контрол. Но ако искате да спрем.

Кристалина Георгиева: Да спрем, но да си кажем едно такова нещо, аз си спомням и ще го помня докато съм жива, първия път, когато минах през граница с паспорт на гражданин на ЕС, беше във Франкфурт. Това беше голямата промяна за нас. Шенген в този план, дали...

Водещ: И двете гишета, на които се редим на летището – „европейци”-„неевропейци”.

Кристалина Георгиева: Неевропейци. Това беше, за мен това беше отворената врата към Европа. Шенген е важно по-скоро за това ние да помагаме да се пазят европейските граници. Но от гледна точка на отделния българин, на човека, ако питате човека, ако утре сме в Шенген какво ще се промени за вас, кой знае колко няма да се промени. Няма визи, няма паспорти...

Водещ: Голяма част от хората вероятно не знаят и Шенген кое е – яде ли се, пие ли се. Преди малко споменахте Гърция. Да ви попитам, ще бъде ли подпомогната отново Гърция тази година от ЕС? Четох във вестник „Дневник” днес, че тя има нови искания за нови пари. Ще се случи ли това?

Кристалина Георгиева: Ако се наложи ще бъде направена внимателна оценка, ако се наложи, разбира се. Защото е много важно ние да вървим напред единни и да се погрижим за тези членове на ЕС, които имат нужда от поддръжка. Защо? Защото това не е само техен проблем, той е проблем и на европейската общност, а през него и проблем за възстановяването на световната икономика. Но преди да се направи анализа и да се види трябва, какво е необходимо, преди да видим как ще тръгне икономиката тази година, тъй като сигналите са, че излизаме от кризата. Разбира се, нямаме очакванията за изключително висок растеж, но имаме очакванията за една по-добра година. По-добра година може да значи и за Гърция, по-добри условия за възстановяване, така че да не бързаме. Но ако се наложи, ние го видяхме това през последната година, да, с трудности, но Европа се обедини и всъщност, ако си го кажем в прав текст, тя излиза, от гледна точка на икономическата интеграция, от кризата по-силна.

Водещ: В контекста на Гърция, България подписа преди около месец да кажем един пакт за еврото, за който имаше страшно много спорове в България, дали не се въвличаме в нещо, дали не се надценяваме, дали бедните държави няма да плащат непосилно висока, да кажем за случаи като тези в Гърция?

Кристалина Георгиева: Там се смесиха две теми. Първото беше Евро плюс, първата тема. В Евро плюс няма финансови задължения. Евро плюс означава, че 17-те страни от Еврозоната, плюс тези, които доброволно се присъединяват, както България, си поставят общата цел да работят за повишаване на конкурентоспособността на икономиките, за финансовата стабилност и за повишаване на заетостта. Това е Евро плюс. Втората тема е европейския механизъм за защита на Еврозоната. Ние, България, не сме членове на Еврозоната.

Водещ: Точно така.

Кристалина Георгиева: Следователно към нас очаквания да внасяме пари...

Водещ: На етапа няма.

Кристалина Георгиева: ... няма. Когато влезем в Еврозоната, тогава ще се обсъждат тези очаквания и трябва да кажем нещо много важно – тогава за страни като България, които са с по-изостанали засега икономики, не завинаги, но засега, се предвиждат по-облекчени условия за финансово участие. И последно, ако ми позволите да кажа...

Водещ: Имаше сравнение, 18% от БВП би дала нашата държава като вноска във фонда, гаранционния фонд, сравнено с Люксембург, които дават 3%. Това не е много облекчено.

Кристалина Георгиева: Точно заради това, точно заради това не е сигурно, че ние ще дадем по максимума пропорционална вноска. Там има условия за преговаряне и съм сигурна, че нашето Министерство на финансите, българското правителство, ще работи по тези условия, за да може да бъде обективно тежестта такава, каквато е пропорционално на силата на икономиката. И да кажем още едно много важно нещо, ние не знаем какви ще бъдат кризите на бъдещето, не знаем. Но знаем със сигурност, че такива ще има. И това да имаме участие в застрахователен механизъм, който е легнал върху 500 милиона души, естествено, е добре. Дали нашата възглавничка за лоши времена, нашата застраховка е в БНБ, или част от нея в БНБ, част е в колективен механизъм, според мен, разумен човек ще си каже – абе може би не е лошо, не знаем какво ни чака в бъдещето, може би не е лошо да си имаме нашата застраховка в БНБ, което си я имаме. И да имаме участие в нещо, което е по-голямо, по-мащабно от това, което сами можем да си позволим.

Водещ: Добре. Знаете че идват президентски избори в България тази година, много се говори за кандидатурата, евентуално, успешна на жена. Според вас, какво послание би излъчила България към ЕС, ако за първи път избере жена за президент?

Кристалина Георгиева: Това, че ние знаем, че вярваме, че нито една страна не може да успее, без да разчита на таланта на всички свои граждани. Но според мен по-важно е да е човек, жена или мъж, който има доверието на...

Водещ: Гражданите.

Кристалина Георгиева: ... гражданите, който има уважението на света. Аз много дълбоко вярвам, че България ще има, както вече имаше министър-председател жена, че България ще има лидери жени, вярвам в това.

Водещ: Госпожо Георгиева, вие имате доверието на гражданите, според социологическите проучвания и също така на света, доколкото съм запознат. И може би по тази причина името ви много сериозно влезе в употреба за тези президентски избори. Да ви питам конкретно – бихте ли оставили поста, който заемате в момента – на еврокомисар, тежък пост, за да влезете в една такава надпревара?

Кристалина Георгиева: Аз имам работа, трябва да си я върша. Няма още година и половина откакто България ми гласува доверие да съм еврокомисар и както си спомняме в обстоятелства, които бяха болезнени за страната ни. И моето убеждение е, че аз работя за България оттам много добре. Знаете, така се оказа, че в моя ресор има изключително много напрежение и европейците очакват от мен да създам система за защита на Европа, на света, която да работи добре за нас. Така че нека да си...

Водещ: Искате да изкарате мандата си докрай?

Кристалина Георгиева: ... гледам работата, да си изкарам мандата, да си свърша работата.

Водещ: В този смисъл какво бихте посъветвали премиера на държавата – дали и той да си изкара мандата, или да се включи в предизборната надпревара?

Кристалина Георгиева: Питайте го премиера, аз съм сигурна, че той с удоволствие ще ви отговори.

Водещ: Питаме го, ама, той не ни отговаря, засега. Добре...

Кристалина Георгиева: Като му дойде времето, човекът ще си каже думата.

Водещ: Така казваше и  един предишен премиер. Много ви благодаря за този разговор, беше ми много приятно.

Кристалина Георгиева: И аз ви благодаря.

Водещ: Успех ви желая.

Нова телевизия, „Здравей, България”