Какви са намеренията на политическите сили зад внасянето на жалба срещу държавния бюджет

/КРОСС/ Жалбите на ГЕРБ и „Продължаваме промяната" срещу държавния бюджет трудно биха довели до неговата отмяна от Конституционния съд, но показват сериозно разместване на политическите позиции. Около това мнение се обединиха социалният антрополог Харалан Александров, социологът Юлий Павлов и журналистът Веселин Стойнев. 

Според Александров фактът, че ГЕРБ и ПП отправят сходни критики към бюджета, е по-скоро политически, отколкото юридически ход. „Очевидно ГЕРБ и ПП са на едно мнение в критиката си към бюджета. Това според мен е политически ход. Имам дълбоко доверие в експертизата на Владислав Горанов. С този ход ГЕРБ заявява своята европейска позиция, че европейското законодателство има приоритет над българското. Есенният политически сезон изглежда ще бъде доста бурен", кометира той.

Веселин Стойнев е категоричен, че атаката срещу бюджета няма сериозни шансове за успех пред Конституционния съд. По думите му противоречието с Маастрихтските критерии не означава автоматично, че бюджетът е противоконституционен. "Това е политическо, а не конституционно решение. Когато се атакува ключов икономически показател като трите процента дефицит, на практика се атакува целият бюджет. Конституционно този бюджет не може да бъде свален и резултатът според мен е предрешен", сподели журналистът.

Павлов също смята, че вероятността жалбите да бъдат уважени е малка, но вижда интересна политическа тенденция. „Ясно е, че бюджетът не е качествен, най-вече заради високия дефицит. Дали причините за това са основателни е друг въпрос. Шансовете жалбата да бъде уважена са много малки. Най-любопитното обаче е взаимната подкрепа, която се очертава между ГЕРБ и ПП, както и отсъствието на „Демократична България" от тази обща позиция", допълни социологът.

Според Александров ГЕРБ се опитва да навакса загубена политическа инициатива и преминават в настъпление. „Това е реакция спрямо бързия спад в подкрепата за новото мнозинство и усещането, че предстои сериозно обществено разочарование. Засега най-силна заявка да поведе опозиционната вълна прави ПП, а ГЕРБ се опитва да се включи в това общо опозиционно настроение", обясни той.

„За всички е ясно, че бюджетът не е добър. Но сега проблемът се пренася на държавническо ниво и има риск тези политически сили да изглеждат като фактор, който подкопава стабилността. Ако Конституционният съд хипотетично отмени бюджета и през септември трябва да се изработва нов, това трудно би изглеждало разумно в очите на избирателите", предупреди Стойчев.

По темата за ветото върху бюджета анализаторите също не бяха единодушни. Александров смята, че Илияна Йотова не е разполагала с особено възможности, но Стойнев обаче беше на противоположното мнение и подчерта: „Тя имаше ход, който не изигра - можеше да наложи частично вето".

Павлов коментира и политическия профил на настоящия президент и бивш вицепрезидент, който девет години работеше рамо до рамо с настоящия премиер: „Илияна Йотова има собствено политическо лице и мнение. Просто то често съвпада с позициите на Румен Радев".

Социологът наблегна и на обществените нагласи спрямо управляващото мнозинство: „След изборите част от хората, които се пришиха към Румен Радев, вече се отдръпват, но неговите традиционни избиратели остават. Данните не показват тенденция за спад в подкрепата за „Прогресивна България" и едва ли ще има такава до есента".

Според Александров юридическите аргументи при внасянето на жалба в Конституционния съд трудно достигат до широката публика. „Аргументите на ГЕРБ и ПП са легалистки и се разбират основно от по-образованата публика. На масово ниво обаче се чуват предимно популистки аргументи".

Павлов изтъкне, че внесената от „Продължаваме промяната" жалба е на по-високо ниво от тази на ГЕРБ и заяви, че е значително по-издържана от юридическа гледна точка. „Ако част от нея бъде уважена, последствията за следващите бюджети могат да бъдат положителни", изяви надежда той.

По темата за разполагането на американски самолети в авиобаза Безмер Харалан Александров заяви, че ситуацията създава усещане за институционален хаос: „Оставам с усещането за хаос в държавата. Едното обяснение е неопитността на управляващите, но по-вероятно е в управлението да съществуват много противоречиви тенденции. Тази трансформация на САЩ - от закрилник на демокрацията до потенциален източник на заплаха - е смайваща."

Юлий Павлов припомни противоречивите послания на президента Румен Радев: „След като преди изборите Радев твърдеше, че американските самолети представляват голяма заплаха, а сега казва, че тези не са, това е най-сериозното му политическо оплитане".

Според Александров именно политическата реторика през последните години е допринесла за усещането за несигурност в обществото: „Предусещам, че ще се случи нещо лошо. Това е следствие и от систематичната линия на политика на Румен Радев в неговите президентски години, който години наред в новогодишните си речи представяше бъдещето като мрачно и държавата като провал. Така обществото свикна да очаква най-лошото, а днес и самият той е попаднал в този капан".