За кожата на една калинка

Администрацията е гръбнакът на всяка държава, а последните управления правят всичко по силите си да пречупят този гръбнак. Създаването на парламентарна комисия, която да разследва назначенията на ГЕРБ, е поредната недомислена крачка в тази посока. По традиция всяко ново правителство започва с масова чистка. През 90-те на два пъти станахме свидетели на червена и на синя метла. Всъщност единственият премиер в целия преход, който не пристъпи към масови уволнения, бе Симеон Сакскобургготски. През 2009 г. управниците от ГЕРБ изчистиха по списък всички членове на БСП и ДПС от учрежденията. Две години по-късно партията на Бойко Борисов спечели голямата част от общините, където също проведе "генералната промяна", започвайки от чистачките и свършвайки с шефовете на отдели. От юни насам екипът на Орешарски е запретнал ръкави да се освободи от герберите.
Периодичните партийни чистки са изключително вредни по ред причини. На първо място те деморализират държавните служители - не е чест да работиш на мястото, където не делата и заслугите имат значение, а цветът на партийната книжка. Второ, те са извор на корупция, тъй като никой чиновник не гледа на службата си като дългосрочно занятие, а гледа "да удари кьоравото", за да не съжалява, когато го изхвърлят на улицата. Трето, срива се капацитетът на администрацията като цяло, след като подготвените кадри се сменят по котерийни подбуди.
Към тази печална въртележка парламентарното мнозинство е на път да прибави и нов вид гавра. През следващите месеци из парламента ще се развява мръсното бельо на стотици служители. Ще гърмят разкрития кой е със съмнителна диплома или без, кой на кого е роднина, комшия, любовник или съдружник. Ще се водят дълги спорове дали точните специалисти са сложени на правилното място, или пък назначенията се извършват на лотариен принцип. Ще се лее кал и помия върху имената на чиновници, които и без това или вече са уволнени, или пък скоро ще бъдат. Цялото унижение очевидно преследва краткотрайни политически цели, в случая БСП и ДПС искат да компрометират кадрите на ГЕРБ и да оправдаят извършването на чистките.
В разгара на тежката политическа криза със сигурност страната има далеч по-важни проблеми, заради които депутатите са събрани в законодателния храм. Самоцелното обругаване на администрацията няма да повиши авторитета на държавния служител. Напротив, ще го срине окончателно.
В ненадейния натиск върху чиновничеството реши да се включи и Върховната административна прокуратура (ВАП), която по закон е натоварена да бди за защитата на държавния интерес и да се самосезира при най-малкото съмнение за нередности. Ръководителят на ВАП Камен Михов излезе с революционната идея към всяко министерство да бъде прикрепен прокурор. "Опасността от наказание кара администрацията да си върши работата.
Ние сме бич за недобросъвестния служител, защото след нашата намеса той може да бъде осъден или уволнен. И сме помощник на добросъвестната администрация, която има проблеми в дейността си", отсече Михов пред столичен вестник. Уважаемият прокурор сигурно знае, че подобен надзор върху министерствата у нас е имало само по време на сталинския тоталитаризъм, когато във всяко ведомство са били назначени съветски специалисти от КГБ, които са имали право при най-малкото подозрение да разпитват и арестуват служителите. Прокуратурата със сигурност може да бъде активна и да следи действията на властта и чрез оборота на документи, до които има пълен достъп.
Днешните управляващи от БСП и ДПС може да преосмислят създаването на нелепата и абсолютно безсмислена парламентарна комисия, целяща да разпъне на кръст кадрите на ГЕРБ. Станишев и Местан трябва да са наясно, че при следващото завъртане техните хора също ще се озоват на топа на устата и ще претърпят унизителни разпити и оскърбления. Разрушителният подход, който са избрали, един ден ще се обърне срещу тях, но тогава престижът на държавните институции ще бъде непоправимо уронен.

Коментар на Руслан Йорданов, в. "Стандарт"