Новият емигрантски елит-българи, гърци, испанци

Подгонени от кризата все повече гърци, испанци или италианци пристигат в Германия - не само ниско квалифицирани, а все повече добре образовани хора. И много българи са част от този нов имигрантски елит. Коментар на Дойче веле

Наскоро в един германски вестник прочетох заглавието: „Калимера Германия, адиос Испания!" Наистина кризата изглежда кара много гърци и испанци да преоткрият Германия. Очевидно за гражданите на тези две средиземноморски държави тя е място, където икономиката все още функционира нормално, и където младите хора виждат перспектива за себе си след завършване на образование. И още един извод се налага - явно гърците и испанците са готови да пожертват южното слънце, щом на карта е заложено бъдещето им.
И без кризата, за много източноевропейци Германия е привлекателна като място за работа. Данните на статистиката сочат, че през 2011 година броят на източноевропейците, пристигнали в Германия с цел работа, е скочил с 30 на сто. При това въпреки съществуващите ограничения, например за българите, които все още нямат напълно свободен достъп до трудовия пазар на Германия. Изключение се прави само за висшистите и сезонните работници, регламентът за които беше променен в края на миналата година.
Идват повече знаещи и можещи
И сега Германия си има имигранти (по официални данни около 16 милиона). Но те не са точно онези, от които страната има нужда - за това обаче си е виновна най-вече Германия, където дълги години източноевропеецът беше желан само като берач на аспержи, чистачка и болногледачка. Затова сега така радват последните данни, сочещи, че расте броят на образованите сред пристигащите в Германия чужденци. За последните 10 години техният дял се е увеличил двойно. Т.е. имаме промяна в профила на трудовия емигрант в Германия. Причините?
Най-напред имаме промяна в традиционните маршрути на трудовата имиграция. Казано иначе: турският гастарбайтер днес вече основно е източноевропеец - поляк, румънец или българин. А както знаем нивото на образованост в страните от Източна Европа е по-високо отколкото в страните, които в миналото даваха гастарбайтери на Германия. От друга страна днес стремежът към по-добро заплащане кара най-вече висшистите да гледат към Германия. Към това трябва да прибавим и проблемите в страни като Гърция, Испания или Италия, които карат все повече високообразовани млади хора да търсят спасение в страни като Германия.
Трайна тенденция или временно явление?
По всичко личи, че германските политици са се поучили от грешките си в миналото. Така например налице вече е разбирането, че рестриктивната политика по отношение на трудовите имигранти е контрапродуктивна и не помага на икономиката - нещо, което бизнесът повтаря от години. Преди няколко седмици германското правителство одобри промяна в регламента за т. нар. „сини карти", с която годишният доход, необходим за продължаване престоя на чуждите специалисти, бе смъкнат от 68 хиляди на 48 хиляди евро.
Германия, която е страна със застаряващо население, и която през последните години изцяло загуби надпреварата със страни като САЩ и Канада в привличането на „най-добрите глави", има нужда от нови импулси. В противен случай германският лекар все по-често ще лекува пациенти в Швейцария, германците ще ходят на доктор, пристигнал от България, а българските пациенти ще пътуват до най-близката болница в големия град, която все още не е затворена заради липсата на специалисти.