Германците се разлюбиха с голямата си екологична страст

Мариане Шуман е на 55 години, живее в Берлин с мъжа си и домашната котка . Самата тя се определя като човек, за когото екологията е от значение. Тя се опитва ежедневните й действия да не вредят твърде много на природата.

Семейство Шуман купува по-малко месо, следи зеленчуците и плодовете да не са третирани с пестициди и ползва предимно обществения транспорт. Същевременно си дава сметка, че нещата са по-сложни...

Взаимно надлъгване

"Разделяме отпадъците, но не толкова съвестно, колкото преди години. И сега изхвърлям отделно хартията и шишетата, но откакто видях по телевизията, че разделените отпадъци след това така и така се събират отново, вече не съм толкова грижлива. Спрях да изхвърлям отделно и био-отпадъците."

Поведението на берлинската двойка е типично за повечето германци, и както обобщава председателят на германската служба за опазване на околната среда Йохен Фласбарт, между твърденията и действителността има доста голяма разлика.

Така например 85 от запитаните в едно актуално проучване заявяват, че са привърженици на възобновяемите източници на енергия, но делът на хората, които ползват този вид енергия, се е увеличил едва с пет процента за две години.

Едва всеки четвърти възприема кар-шеринга - членството в обединение, което позволява да си наемеш кола тогава, когато ти е нужна и един вид да я споделяш с други хора. Само 34 процента използват био-храни, докато през 2008-ма година са били 43 на сто.

Другите са на ход...

Както се разбира от проучването - германците смятат, че с активните действия по опазване на околната среда трябва да се заеме друг. 62 процента от запитаните са убедени, че държавата не върши достатъчно в това отношение. А спрямо индустрията така мислят девет от десетима запитани.

"85 процента са убедени, например, че автомобилната индустрия може да направи повече за опазването на природата и климата - чрез производството на еко-автомобили. 82 процента искат политиците да упражняват повече натиск върху икономиката, за да бъде нейният еко-принос достатъчен.

Три четвърти от запитаните разчитат на по-строго законодателство и на отпадане на онези субсидии, благодарение на които се задържат над вода някои вредни и неефективни производства" , казва Йохен Фласбарт.