Православен календар: Св. свещеномъченик Василий Амасийски

Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница девойка, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята господарка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че чрез подаръци и лъжливи обещания ще победи нейната скромност и благочестие и ще спечели любовта й. Затова изпратил при нея един свой придворен служител с предложение да се ожени за нея, като обещал да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната девойка. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за защита. За да я спаси от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.
След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде далеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната вярност и доброта, тя й дала верен служител, който да я придружи. Преоблечена в мъжки дрехи, Глафира напуснала двореца.
Дълго пътувала тя и най-после пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните жители, на име Квинтий, като узнал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има много християни. Разказал им за епископ Василий, когото всички обичали заради неговите добродетели и светост. След няколко дни сам епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал подробно за тяхното отечество и за предишния им живот. Като узнал причината, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не разговаря с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил убеден, че ако императорът узнае, къде се намира Глафира, не само тя, но и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.
епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.
На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за пристигането й в Амасия. Василий отговарял с такава твърдост и спокойствие, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат отново в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него чиновник с обещание, че ще го помилва, ако се отрече от вярата си. Но нито обещанията, нито заплахите - нищо не било в състояние да сломи твърдостта на Василий. Той казал да съобщят на императора следните негови думи:
- Да ми дадеш и цялото си царство, пак не ще ми вънеш онова което ще загубя, ако се откажа от истинския Бог. По-добре сам ти ме послушай и проси милост от Бога. Нашият Господ е добър и милосърден. Той ще приеме твоето покаяние.
Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, ако не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да съобщят на императора, че той е готов да понесе всякакви мъчения, но докато има в него дихание, няма да се отрече от своя Бог. По заповед на Линикий започнали да го бият жестоко, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: "Ни скръб, ни теснота, ни мъки, ни огън, ни смърт не могат ме отлъчи от любовта Христова" (Рим. 8:35,38).
Епископът отишъл на смърт, придружен от много християни. Когато стигнал до мястото на наказанието, той паднал на колене и започнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му казал:
- Приятелю, изпълни това, което ти е заповядано.
Отсекли главата на светия мъченик и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен открил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия епископ. С помощта на местни рибари те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го поставили в новопостроения от него храм.