Задължителното гласуване ще удвои партийната субсидия

/КРОСС/ Темата за задължителното гласуване в България стана като Хамлетовия въпрос - да бъде или да не бъде. Разбира се, дилемата е налице. Но сред защитниците на тезата, че всеки пълнолетен гражданин на Република България трябва задължително да пусне гласа си на избори, прозират и други намерения. Да видим какво се случваше по въпроса през годините.

Още след началото на промените спорният казус се поставя на дебат спорадично. В последните три-четири години обаче той придоби нова сила и едва ли не се превърна в препъни-камъка на демокрацията ни. Мине - не мине време и някоя партия вземе да го сложи на тезгяха на обществото. Ето, и от ГЕРБ вече се обявиха, че са за задължително гласуване Като се има предвид, че те разполагат с достатъчно власт, нищо чудно да се случи. А това означава, че ни очаква насилствено повсеместно гласуване на всички избори - парламентарни, европейски, местни, референдуми и прочее.

Според моето скромно мнение задължителният вот е утопия. Това е нов социален институт, напълно непознат у нас, който в същността си е чужд и ненужен и е замислен като поредна кражба на обществени пари, като грандиозна далавера.

Всичко това поставя и ред много любопитни проблеми и казуси.

Чл. 42, ал. 2 на нашата Конституция дава на пълнолетните български граждани ПРАВО, а не вменява задължение „да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа". Създаването по какъвто и да било начин на задължения в тази сфера определено би било неконституционен акт.

Задължителното гласуване в чисто практически план не може да се осъществи. И това е така, защото за да има смисъл да се осъществи, то би трябвало да е снабдено със съответната санкция за този, който по една или друга причина не гласува. Каква ще е тази санкция, кой ще следи за изпълнението на задълженията за гласуване на 7 072 000 български избиратели (според ЦИК), кой ще събира парите от глобените негласували избиратели нарушители, какво ще стане с тези, които отказват да си платят за нарушението, предвижда ли се затвор за нарушители рецидивисти или само ще им вземат шофьорските книжки, както е било едно време в Гърция, и т.н. Тези въпроси звучат много особено и нямат разумен отговор.

Според официално изявление на ЦИК в избирателните списъци са включени „мъртви души" и те според различни изборни експерти и капацитети по темата са между 500 000 и 850 000. Някои по-смели дори стигат в твърденията си до 1 милион. Кой и как ще преценява дали лицето X, което е български гражданин и живее в чужбина (Австралия, например), е изпълнило задължението си да гласува на местните избори в Полски Тръмбеш? Как ще го накаже, ако не го е изпълнило - може би ще ангажира, колкото и нелепо да звучи, администрацията и полицията на Н. В. кралицата на Великобритания?

Кой и как ще установи дали лицето Y, заминало преди 25 години за Нова Зеландия, но фигуриращо в списъците на ЦИК, не е напуснало междувременно и тоя свят? Та кого ще питат властимащите, за да го санкционират, че не е гласувал?

Наличието на „мъртви души" в системите на ЕСГРАОН и ЦИК в такъв обем е шокиращо само по себе си. И да накараш със закон същите тези „мъртви души" да гласуват задължително, вече си е чисто издевателство. Ако не е изборен трик, съвместен с преброителите.

Аргументите, че в три от 50-те държави в Европа - Белгия, Люксембург и Гърция - имало задължително гласуване, са несъстоятелни по много причини. Първата е, че България е твърде различна от двете най-богати монархии, за да се сравнява с тях. Втората - законите за задължително гласуване в тези страни са архаични.

В Белгия той е от 1911 г, в Люксембург е от 1919, а в Гърция е от 1892 година. Освен това те са отразявали тогавашната ситуация. И следващата причина е, че в трите държави сега съответните закони са напълно формални и въобще не се спазват. Например на парламентарни избори в Гърция са гласували 58% от избирателите, а в Белгия, където се предвижда глоба, от 12 години няма нито един санкциониран, въпреки че нарушителите са изключително много.

Ясно се вижда поредният замисъл за мащабна кражба на пари от бюджета в размер на около 150 милиона.
Тези пари ще ги вземат управляващите политически партии - а в момента повечето са управляващи. Едните (ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ и „Патриотичен фронт") - пряко, в коалиция, а други като преориентиралите се Български демократичен център - косвено и нелегално. При парламентарните избори миналата година гласуваха 3 500 585 души. Това донесе на партиите общо около 150 млн. лв. субсидия от държавния бюджет. С въвеждането на задължителното гласуване данъкоплатците ще предоставят на ГЕРБ и компания още поне 150 милиона, значи общо над 300 милиона, защото избирателите ще са два пъти повече.
Това е истинската причина да се говори непрекъснато за промени в избирателния закон, а повечето политици да са за задължителното гласуване и да го аплодират. Може би защото им се привиждат тлъсти субсидии.

Проф. Петър Иванов
Зам.-председател на Центъра за демографска политика
„Преса"

(със съкращения)