Машини, социални мрежи и изборни правила - експертите за промените в Изборния кодекс

/КРОСС/ Нови промени в изборното законодателство са на дневен ред в парламента, като управляващото мнозинство се стреми те да бъдат приети до края на седмицата. Правната комисия разглежда текстовете на второ четене, а сред основните предложения са връщането на изцяло машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели, отпадането на ограничението за броя на секциите в държави извън Европейския съюз, както и промени, свързани с обучението на секционните избирателни комисии. Темата за пореден път поставя въпроса за честите промени в изборните правила.

Според политолога и преподавател в СУ Ваня Нушева връщането на машинното гласуване е една от най-важните промени, защото засяга не само начина на гласуване, но и отчитането на изборните резултати. „Това изглежда като една от най-съществените промени, защото се отнася и до начина на гласуване, и до начина на отчитане  най-вече на изборните резултати", заяви тя  в „Здравей, България".

Според нея обаче не трябва да бъдат пренебрегвани и останалите предложения - сред които възможността за повече секции в чужбина и създаването на обучително звено, което да подпомага секционните комисии и Централната избирателна комисия при подготовката и провеждането на обучения.

Сред обсъжданите промени е и въвеждането на по-строги правила за публикуване на резултати от социологически проучвания в изборния ден, както и значително увеличение на глобите при нарушения. Според Нушева мотивите за тези текстове трябва да бъдат ясно обяснени. „Някои социологически агенции и някои медии си позволяват да публикуват резултати в социалните мрежи, докато други спазват по-стриктно правилата в Изборния кодекс", изтъкна Нушева.

По думите й по-спорният момент е свързан с предложението правилата за предизборната агитация да се прилагат и към съдържание, разпространявано чрез социални мрежи, големи онлайн платформи и лични блогове. „Това, което не е регулирано и би следвало да се регулира, е финансирането на предизборната агитация и политическата реклама, включително в социалните мрежи. Това е дефицитът", посочи тя. Според нея регулирането на самото изразяване на мнение може да доведе до проблеми, свързани с конституционното право на свободно изразяване.

Изборният експерт проф. Михаил Константинов също беше по-критичен към предложението за контрол върху съдържанието в социалните мрежи.  „В това нещо виждаме един откровен опит за цензура - груба цензура, нарушаваща Конституцията и законите на страната, както и европейските правила", заяви той.

По думите му подобни ограничения трудно могат да бъдат приложени на практика. „Моят съвет като човек, който се занимава 35 години с избори, е - махнете тази глупост. Стига сте цензурирали. Всички опити за цензура на този процес през годините пропаднаха", каза Константинов.

Основен акцент в разговора беше и връщането на изцяло машинното гласуване в големите секции. Проф. Константинов определи това като връщане към практиката от 2021 година, когато в секциите с над 300 избиратели се гласуваше само с машини. Според него обаче промяната може да доведе до намаляване на броя на хората, които ще успеят да упражнят правото си на глас. „Резултатът от машинното гласуване ще бъде, че 500 000 души няма да могат да гласуват", прогнозира той. По думите му част от проблема е свързан с хора, които не са използвали подобни устройства и могат да изпитват затруднения.

Ваня Нушева не се съгласи с тази прогноза. Според нея първоначалният страх от машините постепенно е преодолян, а основното им предимство е улеснението за секционните комисии. „Големият бонус на въвеждането на машините е това, че улесняват Секционните избирателни комисии в края на изборния ден при определянето на изборните резултати", каза тя.