Държавният глава: Трябва в спешен порядък да продължим анализа за очертаващия се дефицит на базови мощности

/КРОСС/ "Трябва в спешен порядък да продължим анализа за очертаващия се дефицит на базови енергийни мощности в страната", заяви държавният глава Румен Радев по време на среща вчера на „Дондуков“ 2 с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и на КНСБ Пламен Димитров.

Разговорът се проведе по инициатива на ръководството на двата синдиката, които поставиха въпроса за промените в Закона за енергетиката, които се очаква тази седмица да бъдат обсъдени на второ четене от Народното събрание.

Поправките засягат основно излизането на свободния пазар на малките фирми, но синдикатите акцентираха върху записаната в проектозакона възможност за отлагане на ценово решение на КЕВР, изключващо от производството на електроенергия за регулирания пазар ТЕЦ "Марица-изток“ 2, което трябва да влезе в сила от 1 юли.

Синдикатите заявиха, че ако законът не влезе в сила преди тази дата, ще се стигне до негативни финансови последици за държавната електроцентрала, както и за „Мини Марица – изток“, които доставят въглища за ТЕЦ-а.

Държавният глава се ангажира в максимално кратки срокове, след като законопроектът постъпи в Администрацията на президента, да обяви решението си за обнародването му, ако няма сериозни промени в първоначално внесените текстове.

Президентът Радев и синдикатите се обединиха около мнението, че липсва план и дългосрочна стратегия за развитие на българската енергетика.

Държавният глава отбеляза, че за целта трябва да се помисли за създаването на Национален експертен съвет за енергетиката.

По думите на Румен Радев топлоцентрали, използващи въглища, имат стратегическо значение за страната ни и дават стабилност и независимост на енергийната ни система, но са необходими и ефективни усилия за трансформацията им, както и активна и своевременна работа по програмата „Въглищни региони в преход“.

„Трябва да мислим как с годините ще трансформираме тези региони, така че хората да имат ясна посока как ще се развиват възможностите за тяхното препитание“, посочи Румен Радев и добави, че решенията на тези въпроси зависят от окончателното разработване и представяне на Националната енергийна стратегия до 2030 с хоризонт до 2050, която все още не е факт.

Президентът посочи, че страната ни трябва да се възползва и от възможностите, които предоставя т.нар. Зелена сделка на ЕС, за да се изведе не само енергетиката ни, но и икономиката на страната на принципно ново равнище, свързано с производството на електроенергия, консумацията, потреблението й.

Президентът посочи, че предвид изискванията на ЕК за екологичност на въглищните централи, е необходимо България да потърси европейска подкрепа.

От КНСБ дадоха пример с Полша, където развиват своите възможности с европейски средства и поставят на преден план социалния въпрос при въглищните централи, без да се лишават от инвестиции в производството на зелена енергия.

Димитър Манолов и Пламен Димитров заявиха, че  промяната в енергийния сектор е неизбежна като изразиха своите опасения относно социалните  предизвикателства, които предстоят.