След решението на депутатите ВСС да не може да избира „тримата големи” в правосъдието

/КРОСС/ С 237 гласа „за" депутатите решиха окончателно Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да няма право да избира „тримата големи" в съдебната власт.

Според конституционалисти има правни основания за това Конституционният съд да вземе отношение във връзка с новите промени в Закона за съдебната власт, но чисто практически не виждам кой би сезирал институцията в настоящото положение. Смяташе се, че този Висш съдебен съвет ще избере следващия главен прокурор, но според мен това няма да се случи. Разпоредбата, забраняваща на настоящия състав на ВСС да избере председател на Върховния съд или главен прокурор, беше приета с голямо мнозинство от депутатите, коментира в студиото на „Здравей, България" старшият главен експерт в Антикорупционния фонд Андрей Янкулов.

Според адвокат Димитър Марковски има хипотеза, в която КС да бъде сезиран. „Това е очаквано действие от страна на Сарафов. На практика Върховният административен съд също може да сезира", обясни той.

Изглежда, че сме далеч от следващ състав на ВСС. За да се избере парламентарната квота в него, е необходимо мнозинство от 160 гласа. Последните парламенти показаха, че депутатите явно не могат да се консолидират около едно такова мнозинство, заяви Янкулов.

Марковски посочи, че е много лошо, когато се прави закон „за" и „против" някого. Това не е добър симптом за модерната демокрация. Появила се е фигурата на дежурен временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Тази ротация от 6 месеца не е достатъчна. Ако се изчерпат двамата заместници, трябва да се пристъпи към избор на някой друг от състава на Върховната касационна прокуратура, каза той.

При положение че се касае за временно изпълняващ функциите главен прокурор, трябваше да се въведе някакво ограничение на този период. В обратната хипотеза би имало един безсрочен мандат на временно изпълняващ длъжността, смята Янкулов.

Според Марковски се очертават политически партии, които ще са твърда опозиция на кабинета „Желязков".

Практиката показва едно парцелиране на членовете, които могат да бъдат избрани от НС между парламентарните групи, които формират мнозинството по квотен принцип. Не беше предвидено, при невъзможност на парламента да попълни квотата, да се търси временно решение през даване на това правомощие на друг субект, така че да се спази принципът на мандатността, добави Янкулов.