Най-добрите находки от 2020 година в Националния археологически музей

/КРОСС/ Едни от най-интересните открития от изминалия археологически сезон могат да се видят в Националния археологически музей.

Учените организират всяка година представянето им, за да отбележат професионалния си празник, който съвпада с деня на любовта и виното.

Само много прецизна реставрация може да върне първоначалният блясък на тази буца пръст. 251 сребърни монети, едно от малкото съкровища, което може да разкаже историята си. Отрито е в луксозна сграда, опустошена от готите.

"През 251-ва година готите превземат Филипопол. Тогава е било открита кожена торба, поставена някъде в таванското помещение", каза Елена Божинова - ръководител на спасителни разкопки, Пловдив.

Близо до монетите откриват и собственика им, в неестествена поза вероятно убит, до него и останките на малко дете. В опустошения Филипопол не е имало кой дори да погребе убитите.

След като монетите връщат блясъка си, разказват и още за притежателя си. Огромна част от тях са сечени в Антиохия, Мала Азия.

"Много възможно е притежателят да е бил военен, където е получил заплатата си в Пловдив", каза Елена Божинова.

Великолепна декорация от тронната зала на Улпия Ескус, римската колония до Плевен, разказва императорски истории. Цветните мрамори идват от Италия, Гърция и Египет

По думите на доц. Гергана Кабакчиева - р-л на археологическите проучвания на Улпия Ескус до този момент наброяват над 14 цвята.

И най-вероятно именно тук резидира император Аврелиян, който е организирал връщането на границите на римската империя по Дунав. Константин Велики е вторият император, който със сигурност е бил в Ескус, за откриването на мост над Дунав през 328 година.

"Християнската религия вече официално е призната и местните жители свалят всички стенописи с езически сцени и ги заменят с мраморни облицовки", каза доц. Гергана Кабакчиева.

Една от най-интересните находки от праисторята е от селище преди 7 хиляди години разкрито по трасето на южния газопровод до Панагюрище.

Предмет със знаци, които се приемат като протописменост, подобни на тези от карановския печат и плочката от Градешница.

"Очевидно вече те предават определено значение определена информация за тези хора било е информация между самите тях било е монмуникация към с техните божества", обясни Камен Бояджиев - р-л на археологическите разкопки.

От години учените се опитват да разчетат символите, затова и всяка находка им носи увереност, че някой ден ще успеят да сглобят древните послания.