Обичаи и традиции около Нова година

/КРОСС/ Коледните и новогодишни празници - едни от най-приятните дни от годината. Докато траят приготовленията по посрещането им, бихме се радвали да ви припомним някои стари български традиции и обичаи, които обещават по-здрава, по-благополучна и по-щастлива нова година.

В нощта на 31 декември се приготвя специална обредна вечеря, която изобилства от ястия и напитки. Още от ранно утро стопаните на къщата се захващат за работа. Главата на семейството трябва да осигури дебел дънер, който ще гори в огнището през цялата нощ и да поддържа огъня, а жените приготвят празничната трапеза.

По традиция основното ястие трябва да е от пиле, петел или пуйка. Най-често птицата е пълнена с ориз, а в тавата около нея са подредени сърми, пълнени чушки или картофи. Задължително на масата трябва да присъства свинско, от прасето, заклано по Коледа. Подобно на Бъдни вечер, на новогодишната трапеза изобилстват орехи, жито, сушени плодове, туршия и чесън, които се запазват до Йордановден.

Едно от най-важните ястия в празничната традиция е баницата с късмети. Във всеки край на България, плънката е различна - сирене, кисело зеле, тиква, картофи, месо и други. Колкото хора има на масата, толкова парчета се приготвят - плюс едно. Баницата се поставя в центъра на масата, а всеки взима парчето, което е пред него, за да разбере какъв късмет му се е паднал за предстоящата година. На времето късметите са били под формата на дрянови клонки. Допълнителното парче се нарича на Света Богородица.

Преди цялото семейство да седне на трапезата, най-възрастния човек прикадява ястията, а след това и цялата къща, за да прогони злите сили и духове. След това той разчупва хляба и започва празничната вечеря.

След края на вечерята, цялото семейство сяда около огъня и започва предсказания, с помощта на дрянови пъпки и житни зърна. След дванадесет часа и настъпването на Новата година, започва посрещането на друг голям български празник - Васильовден.

Той е свързан и с обичая сурвакане. Още от ранно утро децата взимат украсени дрянови клонки, наречени сурвачки и минават по околните къщи, сурвакайки хората за здраве и благоденствие, като започват от собствения си дом и семейство.

 Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и понякога, за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди на древното българско общество. В основите на българското общество е силната родова солидарност. Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло. И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни от тези на Запад, където е редно предварително да си се уговорил, за да отидеш на гости при роднините си.