Дълг без инвестиции и заплати без реформи - може ли този метод да взриви бюджета за догодина

/КРОСС/ Обичайно е по време на бюджетната процедура да има напрежение, да има дебати, да има големи противоречия и различни разбирания за това как да се направи следващия бюджет на държавата, но аз си мисля, че сега в края на 2025 година е много голям проблемът, който имаме. Това заяви в студиото на БНТ "Денят започва" бившият социален министър  Христина Христова.

От една страна, защото имаме големи трудности с изпълнението, според мен, на бюджета на 2025 година, което може да ни доведе и големи задължения на държавата. От друга страна, защото трябва да си направим бюджет в 2026 година на основата на много неблагоприятни засега показатели и действителна ситуация на сметките в държавата. Защото от 2020 година насам ние дадохме в бюджета си голям приоритет на разходната част, голям приоритет на заеми за потребление, за заплати, за пенсии. Като че ли неглижирахме условията, които трябва да създаде бюджетът за правене на бизнес и развитие на икономиката. И  мисля, че сега ще имаме големи проблеми как да си построим бюджета върху толкова повишената  разходна част, обясни тя.

Според председателят на  Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България  Васил Велев "ние от няколко години се движим по една траектория, по която ако продължим да се движим, непременно ще катастрофираме или ще паднем в пропастта.

И тази година е решаваща да вземем завой, да направим  корекции. Тази година, която изтича, взимаме 19 милиарда нов дълг - 7 отиват за  погашения, остават 12.  Тоест, с 12  милиарда увеличаваме задълженията на държавата, отнесено към  200  милиарда БВП,  това е 6%. Тоест, ние взимаме  нов дълг 6% от БВП  и отчитаме ръст 3% от БВП. Всъщност, ние даже до размера на дълга не правим ръст. Този ръст е за сметка на потреблението с заемни пари, не са изработени. Това подклажда инфлацията  и което е още по-лошо, внася една много голяма несправедливост, защото тези големи заеми се сипват в някои части на бюджетната сфера особено щедро - говорили сме за МВР,  отбрана, съд, прокуратура, служби, където увеличението на заплатите беше с по милиард, с 50-70%. Всичко това  внася една допълнителна несправедливост в обществото  и води дотам, че допълнително затруднява икономиката, която и без това  буксува.

Велев подчерта, че  "в момента индустрията ни е на 91% от равнището си през  2021 година":

Ние сме се върнали назад, защото европейските политики са грешни,  дълбоко погрешни и това води до стагнация и отлив на инвеститори в ЕС, до бягство на базови предприятия от Европа, оттам европейската индустрия е надолу и имаме спад  в българския експорт и увеличение на вноса с тези заемни пари  и външно търговското ни салдо е отрицателно с близо 12 милиарда към месец осми... Това са много тревожни данни,  които трябва да ги имаме предвид, като правим числата за следващата година на бюджета и трябва да коригираме тези очаквания за прекомерни ръстове  във възнагражденията в бюджетната сфера,  които не съответстват на това, което държавата  създава.