Проф. д-р Людмил Вагалински: Проучванията в античния град Хераклея Синтика вече са в ход

/КРОСС/ Археологическите проучвания за 2026 година в античния град Хераклея Синтика започнаха преди броени дни. Приоритетно разкопките стартираха в храма на Херакъл, където миналата година бяха открити фрагменти от статуя.

Ръководителят на екипа проф. д-р Людмил Вагалински посочи, че проучванията вече са в ход от около десетина дни и се работи интензивно в храма, като целта е да бъде изяснен неговият план и да бъдат проучени културните пластове във вътрешността му.

„Бихме искали да хванем неговия план, да довършим неговото проучване, вътрешността има културни пластове, които трябва да изчерпим, дай Боже да намерим интересни предмети още, но информацията и в момента е любопитна", посочи той.

На въпрос дали се очаква да бъде открита липсващата глава на Херакъл от фрагментите, намерени миналата година, проф. Вагалински отговори: „Иска ми се, на всички ни, но това е малко божа работа и не това е основната цел на проучването. Планът и датировките, които трябва да сравним с резултатите ни от миналата година, за да може да се консервира".

Още в първите дни от новия сезон археолозите вече са открили интересни находки. Сред тях са две монети, оловни пирамидални тежести за стан, керамични елементи за вертикален стан, лъжичка за козметични или медицински цели, костена игла за коса, както и оловно ядро за прашка, определено като част от тогавашната „артилерия".

Сред находките е и монета, залепнала за керемида вследствие на пожар, както и глинена тръба „кернос", носена на главата при религиозни процесии и свързана със светилници, в които е горяло течно гориво.

По думите му находката допълва информацията за религиозните практики в храма на Херакъл.

Археологът припомни, че и миналогодишният сезон е бил изключително успешен, като са открити две статуи, а през 2025 г. - фрагменти от статуя на Херакъл. Вече са направени и редица анализи на материалите.

„Правихме анализи на мраморите от статуите и от релефи. С колеги от Софийския университет, от Женева, от Берлин работим заедно. И много интересни са резултатите откъде са тези мрамори - има от Тасос, а също и от Мала Азия, от много известни и до сега кариери", посочи той.

Според анализа използваните материали не са само местни, което говори за богатството на града и възможността за скъпи поръчки и внос на материали от далечни региони.

В проучванията на некропола са открити и любопитни данни, включително масово наличие на шишарки в гробовете - от специфичен средиземноморски бор.

„Като например, кой знае защо са слагали в гробовете си шишарки и то масово от специфичен средиземноморски бор. Той прилича на чадър", обясни археологът.

По думите му това е най-голямата колекция от този вид бор на Балканите, но причината за практиката остава неизяснена.

Екипът работи и по антропологични изследвания, включително на погребения на индивиди със силно изразени африкански черти, живели през IV век и погребани в добър социален статус.

„Със силно изразени африкански черти. Но са смесени с европеидната раса. В момента сме в процес на работа за генетични изследвания", посочи проф. Вагалински.

Той допълни, че се очаква анализите да покажат дали тези хора са израснали в района на Хераклея Синтика.

Представени бяха и резултати от предходната година, включително радиовъглеродно (C14) датиране, което потвърждава хипотеза за наводнение през IV век, предизвикано от силно земетресение.

„И се оказа, че наводнението, което ние си го датирахме в IV век, предизвикано от тежкото земетресение, се датира точно по това време. И това е много хубаво потвърждение по друг начин за историята на града", заяви той.

Археологията и съвременният дигитален свят се срещат чрез страницата Archaeologia Bulgarica, където в реално време могат да се следят находките от Хераклея Синтика.