Мега-градове = мега-катастрофи

Метрополията - идеална кулиса на разпада?
Ако през 1950 година по света имаше 34 милионни градове, то през 1995 година те вече са 213. Изчислява се, че през 2025 година по света ще има 650 метрополии.
Какво ще стане обаче, ако една метрополия бъде сполетяна от огромна катастрофа?  Или казано по друг начин: ако метрополията престане да бъде символ на копнежа и се превърне в идеална кулиса на разпада?
Ядрената катастрофа в Япония, страхът от необходимостта за евакуацията на 37 милиона души, прави очевидна шизофренията на жизнената форма в големия град. Уроците по кормуване се осъществяват по покривите, хората живеят в жилища с площ от осем квадратни метра, чиито фасади се използват за светещи реклами. Тази гъстота обаче носи и огромни опасности при катастрофи. Организирана евекуация практически не е възможна - поради липсата на пространство. Да не говорим, че никой няма понятие къде да бъдат подслонени милионите хора.
Не че хората в Токио не знаят колко е опасно да се живее в метрополия. В първата половина на 20-и век Токио на два пъти беше почти изцяло разрушен - през 1923 година от опустошително земетресение и по време на Втората световна война, когато бомбите превърнаха града в руини.

Все повече рискове
Когато в метрополиите на високо развита индустриална страна се стигне до катастрофа, материалните щети са гигантски. Така например земетресението в Кобе през 1995 година нанесе щети за над 100 милиарда долара.
Преди атомната авария учените не изключваха възможността Токио да стане жертва на силно земетресение. И в този случай може спокойно да се постави равенство между "мега-град" и "мега-катастрофа". Никак не е успокоително, че с увеличаването на броя на метрополиите сценариите на ужаса стават все по-вероятни. Въпреки това метрополиите са и ще останат нашият адрес в бъдеще.