Процедурата по свръхдефицит

/КРОСС/ Бюджетният дефицит за първите пет месеца е най-високият в историята - 2% от БВП, или 2,5 милиарда евро. Това каза икономистът Георги Ангелов в предаването „Денят започва" по БНТ.

Той определи ситуацията като безпрецедентна за последните десетилетия, като припомни, че преди пандемията новият държавен дълг нарастваше под 2 милиарда евро годишно, а миналата година той стигна 10 милиарда. В проектобюджета за тази година са били заложени 11 милиарда евро нов дълг само за една година. „И тази година, и миналата година показаха много червени флагове в данните за бюджета. Българските граждани половин година преди ЕК установиха, че има проблеми с бюджета и излязоха по улицата. Проблемите са сериозни, никой не ги отрича", заяви Ангелов.

Съкращаването на администрацията трябва да стане след внимателен анализ. „Следващата стъпка е преместване на щатни бройки, префинансиране, някъде - намаляване на щатната таблица, на други места - увеличение на заплатите. Не може да има еднакъв подход спрямо натоварена структура и ненатоварена структура. Аз съм за по-малко хора в публичния сектор с по-добри заплати, за да е по-привлекателен и да има стимул да се работи качествено", заяви икономистът.

Еврокомисията не предлага премахване на плоския данък, а се предлагат пет различни варианта за подобряване на справедливостта на данъчната система, отбеляза Ангелов. „Всяка от тези опции ние сме ги обсъждали през годините. Имаше голям дебат дали да има необлагаем доход, но много парламенти избраха да се фокусират върху данъчните облекчения за семейства с деца, т.е. не за всички да има необлагаем минимум, а фокусирана подкрепа на по-проблемни групи", припомни той.

Изкривяването в данъчната система в България заради по-ниското облагане на високодоходните групи идва от тавана на осигуровките, обясни икономистът. „Хората с ниски и средни доходи плащат и данък, и осигуровки, докато над тавана се плаща само данък от 10%. Затова този въпрос трябва да се адресира", поясни той.

Независимият общински съветник Ваня Григорова смята, че управляващите тръгват по лошия път на предходните кабинети, като предприеманите от тях мерки засягат най-уязвимите групи в българското общество - пенсионери, майки, болници, училища.

„Ако смятаме, че те са били твърде богато финансирани до момента, тогава защо не спира разговорът за тежкото състояние на държавните болници, на държавните училища, не на частните? Категорично не може да се твърди, че обществените структури са префинансирани и затова сега има откъде да бъдат взети тези средства", коментира тя.

Според Григорова подходът към съкращаване на административните разходи е изначално грешен и не заплатите са основният проблем. „Обществото иска да бъде бичувана администрацията, иска обесени депутати пред Народното събрание. Но трябва да познаваме една система, преди да бъркаме с пръст в нея. Упражняваме се на гърба на сектор „Сигурност". Заплатата на редовия полицай беше 1600 лева преди промените, сега е 2400 лева - категорично полицаите не са по-богати", посочи Григорова.

Според нея необлагаемият минимум трябва да бъде върнат.