#Кой създаде КТБ - това е въпросът

/КРОСС/Вчера българската еврокомисарка Кристалина Георгиева настоя за гаранции, че случаят КТБ няма да се повтори. Но такива гаранции няма - и не може да има в днешните условия, твърди авторът на статията Татяна Ваксберг.

Скандалът "КТБ" изобщо не е приключвал, че да се питаме дали няма да се повтори. Сред всичките елементи на този сюжет няма да намерим нито един, който да е завършил по обичайния за демокрациите начин - със съдебно решение или поне с парламентарно разследване, което да съдържа недвусмислени изводи и да посочва онези, които носят отговорността.

Всичко, което беше пропуснато

Първото, което не е разследвано от нито един държавен орган, е самото възникване на КТБ като финансов мастодонт, растящ няколко пъти по-бързо от останалите банки и необяснимо привличащ парите на държавните предприятия. Второто, което не е разследвано, е подозрителният обем на финансирането, което тази банка предостави за всички аспекти на медийната дейност - от отпускане на кредити за вестниците до финансиране на печатница и телевизия. Третото, четвъртото и петото, което не е разследвано, е поведението на водещи фигури в Централната банка, Министерския съвет и Народното събрание при създаването на цялата картина, наречена "КТБ". Шестото, което не е разследвано, е поведението на прокурорите, останали глухи за многобройните сигнали за нередности около тази банка и връзките ѝ с управляващия елит.

Всичко, което представлява историята на КТБ до нейното зрелищно срутване през лятото на 2014 година, е всъщност първото, което би следвало да се разгледа, оцени и приключи. Без съдебен или парламентарен извод за този период, разследването на краха на КТБ би било лишено от съдържание, а в най-добрия случай - просто недостатъчно. Ако държавата сама е създала едно чудовище, а после сама го е унищожила, каква би била ползата да узнаем само втората част на историята?

До този момент обаче държавният интерес е напълно изместен към (инсценирания) фалит на КТБ, вместо към разследване на периода на нейното необяснимо могъщество. В медиите пък банката все по-устойчиво се илюстрира с опашките пред красивата сграда през 2014 година и с негодуванието на вложителите, усетили, че губят парите си. А не с образа на успешния банкер Василев и цялата му тогавашна компания от държавници, медийни звезди и контролиращи банките чиновници. Колкото повече време минава, толкова повече се подменя онова, на което КТБ всъщност е символ - криминализираната държава, генерираща финансови пирамиди на гърба на данъкоплатеца.

Европейският прочит на историята

Във вторник Европейската комисия повиши оценката си за икономическия растеж на България до 1% през 2015 година и до 1.3% през 2016 година. Тези перспективи обаче не могат да се смятат за трайни, доколкото самата ЕК твърди, че те са обусловени от по-ниските цени на петрола и благоприятния курс на еврото (тоест - от фактори, които са външни на българската среда). Докато онова, което зависи от България, си остава все така неблагоприятно и ще се отрази негативно на перспективите, посочва ЕК: забавен растеж на държавните инвестиции и слаб поток на частните инвестиции. В превод: България ще тръгне обратно надолу, ако в страната не дойдат частни инвеститори и ако държавните инвестиции не нараснат. Но кой инвеститор би се втурнал да влага парите си в страна, където случаи като КТБ приключват безнаказани, а малкото организирани разследвания, предприети от прокуратурата, се занимават с резултатите от една полулегална държавна политика, вместо със самото ѝ наличие?

Във вътрешнополитическата среда обаче изводите на Европейската комисия са успешно използваеми в точно обратната посока - за уверение, че страната се движи по правилния път и че прогнозите за икономически растеж са трайно положителни, след като се очаква ръст от 1% през тази година и 1.3% през следващата. Префасониране на реалността, което се практикува вече традиционно от всяко управление. А какво да кажем за онова управление, чието ядро съучастваше в изграждането на пирамидата КТБ.

Източник: dw.de