Британски контрасти

В първия момент на ужас правителството оцени обстановката като проблем на сигурността. Но ето че постепенно премиерът Камерън стигна до "тлеещите от десетилетия социални проблеми". Неговият министър по социалните въпроси Дънкан Смит направи дори пряка връзка между банкерите без морал, политиците без морал и развилнялата се тълпа по улиците. Навремето Маргарет Тачър отричаше съществуването на "нещо такова като общество"; сега Камерън се е амбицирал да "ремонтира обществото".

Още по време на предизборната кампания, която доведе на власт консервативно-либералната коалиция, Камерън пусна в обръщение лозунга за "голямото общество" - едно общество, формирано от частна инициатива и добросъседска отзивчивост. Идеята му не спечели много приятели; мнозина видяха в нея просто ерзац на все по-свиващите се социални програми.

Освен това във Великобритания липсва социална хомогенност, от която в средната класа би могло да се развие добросъседско съзнание за по-бедните в материално и морално отношение. Вярно е, че клишетата за поземлената аристокрация и работническата класа в Манчестър отдавна отживяха взаимно; но класовите различия в език, образование, облекло и нрави оцеляха.

Драматичното последствие от това е, че липсва надкласово съгласие по въпроса какви трябва да бъдат функциите на държавата към обществото. Богатите, които живеят в безумно скъпи квартали или сред идиличната зеленина на английската природа, нямат нужда от държавата нито за пенсиите, нито за здравеопазването, нито за образованието на децата си. А амбициозната средна класа се опитва да ги имитира, вместо да впрегне усилията си за повишаване на държавния стандарт, например в образователната система.