В хайтек парка в София вече расте и наука и бизнес

/КРОСС/На мястото на бившите военни казарми на 4-ти километър в София вече „расте" наука и бизнес. „София тех парк" ще бъде напълно готов до края на годината, но вече дава реколта - нанотехнологии, иновативен бизнес, ниски производствени разходи и споделена информация.

Един от базовите постулати на икономическата наука е, че в периоди на слаб икономически растеж, най-добрите инвестиции са във високо технологичните производства, които носят висока добавена стойност.

След години на сравнително добро икономическо представяне в началото на века, България бе ударена тежко от световната финансова криза през 2009 г., а в последните 4 години растежът на БВП е малко над нулата, но неизменно под 1%.

За всички ни е ясно, че технологичната индустрия у нас е една от малкото, които в последните години отбелязват ръст. ИТ секторът дава работа на близо 40 хиляди българи, но има потенциал за двойно повече. А страната ни вече е на първо място в Ес по отношение на аутсорсинга.

На научен форум вчера директорът на „София Тех Парк" АД Елица Панайотова и представители на научните среди представиха какви високи технологии ще „растат" там. Хай тек паркът има амбиции да се превърне в престижна локация за регионални и световни изследователи и компании. На конференцията, озаглавена „Възможности за сътрудничество между науката и бизнеса в рамките на научно-технологичен парк", бяха представени някои от успешните проекти.

Първа сред презентиращите беше мениджърът в белгийския гигант в технологичните иновации IMEC, който е еталон в сферата на публично частните партньорства и се финансира както от индустрията, така и от академични институции, белгийското правителство и Европейската комисия.

Компанията, създадена преди повече от десет години, дава работа на над 2000 учени, от които близо 300 докторанти. Сред клиентите й са гиганти като Samsung, Panasonic и Intel, но получава и поръчки директно от европейските институции.

Годишните приходи на IMEC отбелязват постоянен ръст и през 2014 г. достигат над €340 милиона. Сред описаните в презентацията разработки бяха чипът iLab, който представлява „лаборатория" с размери 1 на 1 сантиметър, която помага за бързото диагностициране на десетки болести със смартфон.

Друг мащабен проект е т. нар. Cell Sorter, който успява да разпознае туморните клетки в кръвообращението (обикновено съотношението е 1 туморна клетка на 1 милиард нормални - б.р.). Устройството изследва два милиона клетки в секунда и може да доведе до истинска революция в ранната диагностика на раковите заболявания.

До края на годината в София Тех Парк трябва да бъде завършен биофармацевтичния лабораторен комплекс „Биофарма", а учените, които ще работят там, вече са на етап директни контакти с клиенти и набиране на поръчки.

Това, което ще опитат да направят, е да оползотворят огромното биоразнообразие в България и да намерят широкото му приложение в индустрии като фармация, хранителни добавки от естествен тип и козметичната промишленост.

Оказва се, че годишно България изнася цели 16 хиляди тона билки, а патентованите български продукти са твърде малко. Бъдещата лаборатория обаче има амбицията да предложи по-евтини разработки за компаниите, които нямат възможност за самостоятелна изследователска дейност.

Лабораторията по биоинформатика „Биоинфотех" пък ще се занимава с миниатюризация на съществуващи технологии. По време на презентацията си д-р инж. Борис Киров от Техническия университет представи разработени от учените дизайни за микрочипове за автоматично засичане на патогени в течни проби от храни или изолиране на циркулиращи туморни клетки в кръвни проби.

Според Киров начинът на финансиране на научната дейност в България до този момент пречи за комерисализирането на голяма част от разработките на българските изследователи. Той обаче се надява, че всичко това ще се промени със създаването и развитието на технологичния парк.

Един от ръководителите на катедра „Микроелектроника" към Техническия университет, доц. д-р- Георги Ангелов, представи лабораторията за микро- и нанотехнологии, наричана още МИНОлаб. Както и останалите участници в технологичния парк, и тази лаборатория ще предлага научни разработки главно за клиенти, които не могат да си позволят да извършват тази дейност самостоятелно.

МИНОлаб има амбицията да се превърне в предпочитан партньор за разработването на микро- и нанотехнологии. Разбира се, производствената дейност е твърде скъпа и все още е далечна задача, но лабораторията може да предлага евтина услуга в анализирането и качествения контрол на вече създадени чипове и платки.

Сред потенциалните й клиенти са компании от автомобилната промишленост, производителите на фискални апарати, везни, сензорни устройства, индустриални батерии и електронни микропроцесорни устройства.

Ангелов отбелязва, че лабораторията ще предлага между 35 и 50% по-ниски цени от международните си конкуренти и ще опита да върне нивото на българската микроелектроника, която е била популярна по света преди повече от 20 години.

Сред останалите проекти в София Тех Парк влизат лаборатории за високопроизводителни изчисления, за бързо прототипиране и производство, „Изкуствени интелект и CAD системи", „Интелигентни и комуникационни инфраструктури", виртуална и разширена реалност и кибер сигурност.

Петър Хаджиколев, ureport.bg