Властта възложи на Сметната палата одити на социалните плащания, бюджета и АПИ

/КРОСС/ Управляващото мнозинство предлага Сметната палата да извърши три мащабни одита, които да дадат ясна картина за състоянието на държавните финанси и натрупаните ефекти от политиките през последните шест години.

Това обявиха председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов и председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и иновации Стефан Белчев. По думите им вместо временни парламентарни комисии с ограничен ефект, управляващите залагат на проверка от независимата одитна институция, която да предостави професионална оценка на ключови финансови процеси в държавата.

„В петък внесохме в деловодството на НС три проекта за решение за възлагане на одити на Сметната палата.  Целта е да се демонстрира, че залагаме на институционален, оперативен и професионален ефект, вместо да правим временни комисии, възлагаме реална проверка за държавните финанси в няколко сфери. Тя ще бъде отправна точка за бъдещи анализи", обясни Проданов.

Проектите за решения вече са внесени в Народното събрание и обхващат три направления - консолидираната фискална програма, бюджета на държавното обществено осигуряване и финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура".

Първият одит ще анализира ефекта от нормативните промени върху приходите, разходите и бюджетното салдо в периода от 2020 г. до средата на 2026 г. Очаква се да бъдат разгледани разходите за персонал, автоматичните индексации, капиталовите програми и решенията за разширяване на администрацията, както и причините приходите да не успяват да компенсират нарастващите разходи.

Вторият одит ще бъде насочен към държавното обществено осигуряване. Той ще обхване разходите на Националния осигурителен институт за пенсии и плащанията на социалното министерство за различни видове социална подкрепа. Подробно ще бъдат анализирани увеличенията на пенсиите по швейцарското правило, промените в пенсионната формула, ръстът на минималната пенсия и извънредните преизчисления през последните години. Проверката ще включва още разходите за майчинство, болнични и обезщетения за безработица.

Според вносителите целта не е ограничаване на права или намаляване на плащания, а оценка на устойчивостта на системата и на степента, в която тя се финансира от осигурителни приходи или от трансфери от държавния бюджет. Анализът трябва да покаже дали сегашният модел може да гарантира адекватни пенсии и социални плащания и в дългосрочен план.

На този фон минималната пенсия е нараснала повече от три пъти за периода - от 219,43 лв. в началото на 2020 г. до 630,50 лв. в момента, като от 1 юли 2026 г. ще достигне близо 680 лв. Част от увеличенията бяха реализирани извън стандартния механизъм на швейцарското правило.

Третият одит е насочен към Агенция „Пътна инфраструктура". Чрез него трябва да бъдат проверени съмненията за неотчетени задължения и извършени, но непоказани в счетоводните отчети строителни и ремонтни дейности. Според вносителите проверката следва да установи дали има практика за отлагане на разходи към следващи години, което може да изкривява реалното финансово състояние на агенцията.

От управляващите определят трите проверки като част от по-широка „фискална инвентаризация" на държавата. Идеята е да бъде направена обективна оценка на решенията, вземани след 2020 г., когато пандемията и последвалите кризи промениха значително начина, по който се управляват публичните финанси.

Очакванията са резултатите от одитите да бъдат използвани при подготовката на следващите бюджетни политики и да послужат като основа за решения, свързани с устойчивостта на публичните разходи през следващите години.

Константин Проданов подчерта, че одитът на пенсионната система не цели намаляване или замразяване на пенсии и социални плащания, а установяване на слабостите в начина, по който системата е била променяна през последните години. По думите му редица решения са били вземани „на парче", като в осигурителната система са били включвани плащания със социален характер, което е довело до изкривявания и неравнопоставеност между различните групи пенсионери.

Като пример той посочи начина, по който ковид добавките бяха включени в пенсионната формула. Според него това е създало ситуация, при която част от пенсионерите не получават равностойна подкрепа, а връзката между осигурителния принос и размера на получаваните плащания е била отслабена. По думите му подобни практики подкопават доверието в системата и намаляват стимулите за коректно осигуряване.

Проданов беше категоричен, че проверката не представлява „лов на вещици", а опит да се установят причините за натрупаните дисбаланси между приходи и разходи в публичните финанси. Целта е да се направи цялостен анализ на начина, по който са управлявани държавните средства през последните години, и да се открият възможности за подобряване на системата.

Според него трите одита - на държавния бюджет, на държавното обществено осигуряване и на Агенция „Пътна инфраструктура" - трябва да се разглеждат като взаимно свързани. Те са част от по-широк преглед на публичните финанси, който да покаже защо се формират структурни дефицити и какви фактори стоят зад нарастващото разминаване между приходи и разходи.

Проданов посочи още, че съществуват индикации за проблеми при управлението на публичните средства, включително данни за отлагане или непълно отчитане на определени разходи. Като пример той даде Агенция „Пътна инфраструктура", където според анализи на Министерството на финансите има съмнения за значителен обем извършени, но неразплатени и неосчетоводени дейности. Именно затова управляващите настояват независим орган като Сметната палата да извърши проверка и да даде обективна оценка.