Д-р Едуард Тодоров, който сбъдна американската мечта, но се завърна в България

/КРОСС/ Д-р Благодаря е човек, който с много труд е успял да сбъдне своята американска мечта в целия й блясък по учебник - престижна професия, голяма къща, коли. Но след 21 години решава, че за да се чувства пълноценен, има нужда не да получава още от живота, а да дава. Към днешна дата това, на което е отдал цялото си време и финанси, е да подкрепя финансово и емоционално млади таланти. Не се занимава с медицина, но му се е наложило да се запознае с българската здравна реалност покрай проблеми на майка му.

За българското здравеопазване той мисли, че проблемът идва не толкова отгоре - от системата, а повече отдолу - от липсата на стремеж към адекватна и човешка комуникация между лекари и пациенти.

„Ако ме питате коя ми е любимата българска дума, това е „благодаря". Тя звучи много мелодично", това разказва д-р Тодоров.

Така го познават пациентите му зад океана. Но тук, край Дунав, е известен като доктор Благодаря.

„Когато се върнах в България, ми направи впечатление, че много рядко се използва думата „благодаря". Какво мога да направя по този въпрос? Започнах просто да давам пример, като я казвам дума често", разказва медикът.

Едуард Тодоров е специалист по вътрешни болести с над 20 годишен опит в Америка. Допреди 6 години вярва, че мисията му е да спасява човешки живот и чрез силата на медицината. Днес д-р Тодоров живее в Видин, занимава се с благотворителност и вярва, че мисията му е да спаси родния град с силата на усмивката.

Той е живял във Видин до 18-годишен. Завършва медицински университет в София. Амбицията на Еди, както предпочита да бъде наричан, го води до идеята да замине в САЩ. Иска да получи най-доброто. Следват години на отдаден труд без почивка. Учи английски сам, чрез медицинските учебници. Разказва, че в името на своята американска мечта зад гърба си в България оставя голямата любов на живота си.

След 6 години обучение по медицина в България и 2 години самоподготовка за приравнителни изпити, на 28-годишна възраст той стъпва на американска земя. „Тази стълбичка ме доведе до осъществяването на моята позната американска мечта. Купуваш си къщата, която си мечтал. Купуваш си колата, която си мечтал. 21 години прекарах в САЩ. Първите 5 години живях в Ню Йорк, където специализирах вътрешни болести и останалата част от времето живях в Тексас", разказва той.

Харесва живота в САЩ. Казва, че когато пристигнал там, се е чувствал като у дома си. Лекарската професия обаче е стресираща. „Там има такъв синдром на бързото психическо и физическо износване на лекари. Не се отразява на пациента, но някои лекари напускат практиките, затова има недостиг на медици. И затова взимат чужденци."

Оказва се, че лекарите в Америка имат някои сходни проблеми с тези на българските, освен дефицитът на медици и дългите смени, които се налага да взимат. „Към 7.00 часа си в болницата, прибираш се към 7-8 ч. вечерта. Ако си дежурен, си на разположение на всеки един пациент, по всяко едно време. Ако имат някакви въпроси, дори да не са тежкоболни, ти трябва да обясниш. Ако ти се обадят 1 ч. сутринта, трябва да отговориш веднага", разказва той и е категоричен, че въпреки това никога не си е позволял да повиши тон на пациент.

Признава, че се чувства износен емоционално и физически от медицинска практика. „Постигах всички мечти и почувствах нуждата дам обратно на обществото и на тези, които искат да станат по-добри", казва той.

„Реших да се върна в собствения си град, тъй като зная, бях сигурен, че тук има много мотивирани, амбициозни хора. Така и стана. Когато се прибрах започнах да се занимавам с добри дела - така ги наричам аз", споделя той. И разказва за благотворителната дейност, която извършва, като например да осигури необходима екипировка или уред на спортисти.

Доктор Благодаря купува фотоапарат на момиче, което мечта е да снима в National Geographic. Снабдява с учебници малки математици. Подарява обувки на лекоатлетка, подкрепя на ринга момиче, финансира музиката на младежи. Това са малка част от наградите, както ги нарича лекарят. По думите му тази подкрепа е символична. Д-р Тодоров казва, че когато дарява на някого, винаги пита какви са мечтите му. „Затова винаги съм казвал: мечтайте", казва още той. И подчертава, че трябва да се положи и много труд и постоянство, за да сбъдне човек мечтите си. Нужно е и търпение, смята още Еди.