Прогнозата за начина, по който държавата ще си осигури финансиране за един средносрочен период, е заявка за стабилност

/КРОСС/ „Спекулативният дебат, повдигнат вчера от опозицията, е евтин опит да се прави политика с нещо, с което не трябва да се прави политика, както и по темата за външния дълг на страната не трябва да се говори непрофесионално и да се демагогства", заяви министър Владислав Горанов на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, на което беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Договора за дилърство между Република България в качеството на Емитент и Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Bank plc, Societe Generale и UniCredit Bank AG в качеството на Организатори и Дилъри относно Глобална средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро, подписан на 6 февруари 2015 г., съобщава пресцентърът на МФ.

Той изрази убеждение, че „държавата трябва да започне да харчи толкова, колкото изкарва, за да не се натрупват нови дългове и затова в тригодишната бюджетна прогноза МФ е предвидило план за ограничаването на размера на дълга. „Социалният експеримент, проведен през 2013 и 2014 г., доста ни отдалечи от тази цел, тъй като в края на 2012 г. бюджетното салдо беше отрицателно, под половин процент от БВП, но желанието за повече разходи доведе до това че дефицитът се отвори и сега сме заплашени от процедура по свръхдефицит, която се надявам със съвместни усилия да избегнем", каза министър Горанов пред народните представители.
„Докато България трупа дефицит - ще се искат дългове, защото няма друг инструмент, с който превишението на разходите над приходите да бъде покривано", коментира пред журналисти министър Горанов след заседанието. „Даването на прогноза за това как държавата ще си осигури финансиране за един средносрочен период е заявка за стабилност, защото имаме ясна представа как ще финансираме падажиращите в следващите няколко години до 2017 г. дългове в размер на 6 млрд. евро и даваме прогноза с какъв инструмент и по какъв начин ще финансираме съществуващия бюджетен дефицит, който комутативно за този период е над 3 млрд. евро", обясни финансовият министър важността на предложения законопроект.

Той каза още, че програмата за поемане на нов дълг до края на 2017 г. не е новост за международните финансови пазари, подобни програми има например Полша, която отдавна управлява модерно държавния си дълг.

„Тази програма дава предсказуемост и възможност дори при политическа нестабилност правителството да има механизъм да плаща задълженията си, гласувани с годишния закон за държавния бюджет", уточни министър Горанов. На въпроса защо е посочена лихвата от 10 процента, той отговори, че „този размер на лихва е използвана като бенч марк във всички емисии след 2010 г., като идеята е да се даде някакво ограничение на правителството в неговите действия и да не се насочват тези, които искат да финансират държавата, към реалната доходност, която очакваме".

Финансовият министър изрази своите очаквания, че „лихвите ще са по-добри, отколкото досега сме вземали, защото пазарът е свръхликвиден в момента". „В програмата МФ е отворило максимално матуритетната структура, като сме дали възможност да се поема и дълг за 30 години, а в хода на записването през годините ще преценяваме кой матуритет е най-изгоден за държавата, каква срочност на книжата е най-изгодна, за да не се получават, както сега се е получило, струпването на падежи в кратък хоризонт от порядъка на две-три години" - допълни Горанов.

„Днешният дебат за новия държавен дълг не отчита, че увеличението на нетния дълг за този период ще бъде само с размера на дефицита, а дори и по-малко" - подчерта Горанов. Той каза още, че „е въпрос на целесъобразност и преценка кой приемаме да „адвокатства" на българската държава, когато тя прави емисия на дълг". Няма никаква пречка да се сключи дългосрочен договор за агентства, а преценката защото са избрани тези четири банки и това ли са най-подходящите, е направена на база на това кои глобални банки са се съгласили в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем, с който успяхме да разплатим гарантираните влогове на гражданите във фалиралата КТБ. Министър Горанов припомни, че тогава част от условието на тези банки е било те да дадат мостово финансиране, след което да се върви към този инструмент - програма за емисии за следващите няколко години.

„Добрата комуникация с тези банки и престижът им е гаранция, че ние ще успеем да привлечем инвеститорски интерес и да получим много добра доходност на пазарите и в следващите няколко месеца ще можем да се уверим в това", допълни министър Горанов. „Нека всеки, който има обструкции по престижа на глобални финансови институции, да се обърне към тях с конкретните си претенции", каза финансовият министър и припомни, че всички документи по законопроекта са публични и са качени на страницата на НС.