Защо гори гората

/КРОСС/ Европа е силно застрашена от горски пожари и хиляди хектара гори изгарят годишно. Темата е важна не само за България, но и за Европа. Данните на Европейската сметна палата показват, че годишно изгарят над 350 хиляди хектара горска площ, а според данни на учените към Конструктивния съвет на европейските академии, те са над 500 000. Това каза доц. Георги Костов - лесовъд, учен и бивш заместник-министър на земеделието и горите, в предаването „Денят започва в неделя" по БНТ.

Причините за това са няколко. „На първо място е климатичната промяна и голямото изсъхване на горите и голямо количество мъртва биомаса. От друга страна се наблюдава неподготвеност на населението. Европа е континентът, който е много по-силно застрашен от горски пожари, отколкото Азия или Северна Америка. Хората не са подготвени. Имаме страшно много селища в земеделски и горски територии и има селища в Южна, дори със Северна Европа, които нямат опит с пожарите", изброи Костов.

Според него трябва да има промяна в начина на мисленето на хората и в образованието на младите хора, за да бъде подготвено за бъдещата реалност.

"Трябва да сме наясно, че ситуацията може лесно да бъде изтървана, както видяхме вчера в Българово. Второ - хората да са наясно, че трябва да предприемат важни, индивидуални, превантивни мерки. Например, да не си изоставят имотите обрасли с треви."

Той даде Португалия като добър, която дава много повече средства за превенция на пожарите, а не в гасенето им. По думите му състоянието на горите в България не е добро.

Зелените политики на Европа и запазването на много площи заради биоразнообразието и без необходимата превенция, на практика представляват политики за анихилация на горите, заяви Костов. „И аз твърдя убедено, че особено горите в долния лесовъден пояс - до около 600-700 метра надморска височина, където е и най-горещо и най-сухо, особено в Южна България, които представляват около половината от горите на България, по някакъв начин ще изчезнат в следващата 20 години и трябва да бъдат подменени с млади гори, с млади насаждения. Това изчезване може да стане контролирано с лесовъдски практики. Другият начин е да изчезне, както сега го виждаме - стихийно", обясни Костов.

Нашите гори, особено в ниските части, са трайно застарели. „Ние трябва да ги подмладим, да ги подновим, ако искаме да имаме гори. Активното стопанисване включва различни лесовъски мероприятия - различни видове сечи, но не изсичане на горите."

От 68 пожара, регистрирани в Югоизточна България тази година, 64 са заради човешка грешка, заяви заместник-директорът на Югоизточното държавно предприятие-Сливен инж. Станимир Сотиров.

"За съжаление, не само тази година, а и миналата, и по-миналата година на нашата територия се развиват изключително големи пожари. Като причина за възниквате на пожарите е човекът и неговата дейност. Тази година имаме регистрирани 68 пожара от началото на годината, като само за четири имаме данни, че са предизвиквани от естествени причини - например, светкавици, попаднали в горски територии."

Освен многото горски масиви в пожарите губим и много диви животни - жестока последица наистина от човешката ни безотговорност.

"Ние ги наричаме скритите жертви на огнената стихия. Това са дивите животни, за които много малко преди време се говореше. Нашият екип е обиколил над 20 места, в които е имало пожар. Обвинявани сме, че не сме били там по време на пожара, но ние не разбираме от гасене на пожара и считаме, че всеки трябва да си вършим работата така, както умее. Стотици са животните, които сме намерили, като това число броим много земноводни, влечуги, много насекоми. Напоследък и доста щъркели излизат опожарени от пожарите", каза д-р Христина Клисурова от Спасителен център за диви животни "Зелени Балкани".