Що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест

/КРОСС/ Гоце Николов Делчев (1872 - 1903) - български революционер:
Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!

Днес се навършват 113 години от гибелта на Гоце Делчев, една от най-ярките личности на Вътрешното македоно-одринско революционно движение и идеолог на освободителното движение в Македония и Одринско. Войводата загива преди началото на Илинденското въстание, на 4 май 1903 година, в сражение с турска потеря в село Баница, Егейска Македония. Заветната свобода на българите от Македония и Одринско идва едва през 1912 година.

Всяка година жителите на град Гоце Делчев се събират на площада пред паметника на своя патрон, за да отдадат почит и признателност пред революционера, който искаше да види света като поле за културно съревнование между народите. На възпоменателното тържество ще бъдат припомнени животът и делото на Гоце Делчев и ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на свидния син на България. На площад „Македония" в Благоевград също ще бъде отбелязана 113 годишнината от гибелта на Гоце.

Всяка година на 4 май оживява историята за онези тежки времена, които оставят българите в Македония и Одринско под османско робство. В началото на 1903 година организацията решава да вдигне хората от тези територии на въстание. И въпреки че Гоце Делчев и Даме Груев като ръководители на ВМОРО не са съгласни заради лошата политическа атмосфера и недостатъчна подготвеност, разбират, че връщане назад няма. На трети май Гоце тръгва за Сереския революционен окръг за да се срещне с местните войводи и чети. Решават да пренощуват в село Баница, Егейска Македония. Турска потеря, водена от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипусник на Гоце Делчев от Солунската гимназия, им прави засада. След тежко еднодневно сражение Гоце пада убит от три куршума.

Въпреки тежката загуба въстанието избухва на втори август, на Илинден по стар стил и е потопено в кръв и жестокост. Заветната свобода на българите от Македония и Одринско идва едва през 1912 година.