Изгубеният град на дъното на Атлантическия океан

/КРОСС/ Дълбоко на дъното на Атлантическия океан, близо до върха на подводна планина западно от Средноатлантическия хребет, се издига фантастичен пейзаж от кули и колони, който учените наричат ​​Изгубеният град. В светлината на роботизираното устройство кремообразните карбонатни структури придобиват призрачно син оттенък, а размерите им варират от малки „гъби" до монолити с височина около 60 метра. Това съобщава изданието Science Alert.

Изгубеният град на дъното на Атлантическия океан

Открито през 2000 г. на дълбочина над 700 метра, това хидротермално поле се смята за най-старото известно на планетата, действащо от поне 120 000 години. Тук морската вода взаимодейства с мантийните скали, за да произвежда водород, метан и други газове, които захранват микробните съобщества - дори в среда без кислород.

Въпреки екстремните условия, районът е пълен с живот: комини с температури до +40°C са рай за охлюви и ракообразни, раци, скариди и дори морски змиорки.

През 2024 г. учените са получили рекордно дълго ядро ​​от мантийна скала с дължина 1268 метра. Те се надяват, че този материал ще помогне да се разкрият условията, при които животът на Земята е могъл да възникне преди милиарди години.

Това, което прави Изгубения град уникален, е, че неговите въглеводороди не се образуват от магма или слънчева светлина, а от химични реакции дълбоко в океанската кора. Ето защо изследователите предполагат, че подобни процеси могат да протичат и върху други тела в Слънчевата система, като например луните на Юпитер и Сатурн.

Най-високата структура в полето е кулата на Посейдон, която достига над 60 метра. В близост се намират зони с „плачещи" отвори, които образуват тънки, многостранни израстъци, приличащи на пръсти, протегнати нагоре.

Въпреки това, Изгубеният град може да е под заплаха. През 2018 г. Полша получи лиценз за разработване на дълбоководни ресурси близо до него. Макар че самото находище не съдържа търговски ценни минерали, всяка работа около него може да унищожи крехката екосистема. Учените призовават този уникален природен обект да получи статут на световно наследство, за да бъде защитен от евентуални щети.

„В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е бил свидетелство за неудържимата сила на живота. Би било също толкова типично за нас да го унищожим", се казва в статията.