Кюрдите превзеха Тел Рифаат, само на крачка от границата с Турция

/КРОСС/ Частите за народна защита (ЧНЗ), военното крило на партия Демократичен съюз, оглавена от Салих Муслим превзеха 20 000 хилядния сирийски град Тел Рифаат. Той е само на 20 километра от границата с Турция и на 40 км от Халеб(Алепо), а също и в непосредствена близост до градовете Мари и Азаз, които са двете основни селища - останали бастиони на протурските милиции в провинция Северен Халеб. Според кореспондента на „Гардиан" Мартин Чолов така се стигна до поредната кулминация на руско-турския сблъсък. Чрез превземането на военното летище Манакх и на селището Тел Рифаат кюрдите ясно дадоха знак, че вече са основен полеви играч и в Западна Сирия.

Въпросът е, че селището е населено предимно с араби, които още през 2012 г. отхвърлиха правителствения контрол. След изтеглянето на сирийската армия властта в града беше поета от консилиум от ислямски улеми, съдии и бивши сирийски военнослужещи. Властта се упражняваше съгласно каноните на шариата. За кратък период от време Тел Рифаат е и под властта на ИДИЛ. Стопанският живот на града изцяло зависи от Турция, като дори хлябът понякога се предоставя от нея. След почти 200 въздушни атаки на руските ВВС ЧНЗ изтласкаха бойците на Ислямския фронт, съставна част от Сирийската свободна армия (ССА), които бяха управляващите в града.
Силната реакция на бунтовниците, както и на някои жители на града се обяснява с факта, че градът е превзет от кюрдските милиции, а не от техните съюзници от „Армията на бунтовниците". Последната е съставна част от Сирийската демократична армия, формирана миналата година с помощта на САЩ и чийто етнически състав в мнозинството е арабски. Самата тя беше до съвсем скоро част от ССА, но предпочете да се съюзи с кюрдите от ЧНЗ. Антиправителствени активисти говорят за „предателство" на кюрдите, които атакуват и превземат арабски град.
Те припомнят, че докато те са били на власт в Северна Сирия, никога не са атакували съседния кюрдски град Афрейн. Нещо повече, те са участвали в демонстрации в подкрепа на правата на кюрдите. Опозиционерът Зияд Хасан, сирийски туркмен дори иронично отбелязва, че сега вече чакат кюрдски имена на арабските селища като Тел Рифаат и Азаз.
Промяната на военното, но и на етническо статукво в близост до сирийско-турската граница, е причина турските медии да публикуват и правителствен доклад, който директно обвинява ЧНЗ в „етническо прочистване". По този начин Анкара се опитва да аргументира своя артилерийски обстрел на територии около летището Манакх с цел да спре кюрдското настъпление на север.
Според цитирания доклад турската страна се опасява, че превземането на Тел Абиад може да предизвика бежанска вълна и промяна на етническия профил на селището, по подобие на град Тел Абиад, провинция Ракка, през 2015 г. Тогава ЧНЗ превзеха селището, който е със сходен брой население. Напусналите сирийци бяха 24 000 души. След стабилизирането на управлението на ЧНЗ в града се завърнаха 4 000 кюрди, а останалите 20 000 араби предпочетоха да останат в Турция.
Наблюдатели предполагат, че дози доклад е бил сведен до знанието на вицепрезидента Джо Байдън и на канцлера Ангела Меркел. Възможно е именно под негово въздействие за пръв път последната да се обяви в подкрепа на зона, забранена за полети в Северна Сирия. Това е идея, отстоявана от Турция още от 2012 г. с цел свалянето на правителството на Башар Асад.
В доклада се казва още, че между сирийския град Азаз и турския град Килис има 10 бежански багера, разположени в почти осем километрова линия. Те са на сирийска територия, но очевидно е, че част от тях се намират в пограничната „ничия земя" между двете държави. Турската страна отстоява тезата, че ако град Азаз бъде превзет от кюрдите или от сирийската армия тези бежанци ще избягат в Турция и ще бъде предизвикана нова бежанска вълна. В доклада се отхвърлят и американо-руските обвинения, че в района около Азаз е фронтът „Ал Нусра". Ако това е истина, то това не е така за самия град Халеб.
Преди започването на сирийско-руската офанзива срещу икономическата столица на Сирия сирийският клон на „Ал Кайда" направи десант на своите тежки въоръжения (танкова и артелерия), прехвърляйки ги от съседната провинция Едлеб, очаквайки атаката. Нещо повече, именно „Ал Нусра" е поела командването на протурските бунтовници в града, начело на приблизително 25 000 бойци от около десетина милиции.
В доклада обаче нарочно не се казва нищо, че при битката за Тел Рифаат част от въоръжените бунтовници са говорили на турски, а не на арабски език. От своя страна, кюрдите в анклава Афрейн пък отстояват тезата, че още Османската империя, а по-късно и баасисткият режим са декюрдизирали този регион, изселвайки местните кюрди в различни части на държавата и заселвайки на тяхно място араби и туркмени. Според тях в миналата регионът между Джараблус и Афрейн и бил винаги кюрдски и дори топонимите са били кюрдски, а не арабски. Кюрдското име на Джараблус е Каркамиш.
Всъщност всичко това показва необратимия процес на „кантонизация" на страната на базата на няколкото вълни етнически прочиствания, които са правени в различните епохи. На тази основа се очертават и на бъдещите зони на влияние между отделните полеви играчи. Едно е ясно, че на този етап въоръжените сили на двете големи държави САЩ и Русия се придържат към сключения през декември 2015 г. т.нар. „договор от Ефрат". Сирийските територии на запад от реката са „руска зона", а тези на изток - „американска зона". Това е причината САЩ да призовават Турция да прекратят бомбардировките в Северна Сирия. Халеб, Тел Рифаат и Азаз се намират на запад от река Ефрат.
Дори говорителят на вече споменатата „Армия на бунтовниците", създадена с помощта на САЩ с цел разгрома на ИДИЛ Ахмед Хасуа отбелязва, че те не съгласуват своите действия с руската армия. Той отбелязва, че те остават лоялни на САЩ. Приоритет в тяхната битка са „неверническите" групировки, т.е. бунтовниците и че според него съществува руско-американска договорка да се „затвори" сирийско-турската граница за тях.

Владимир Чуков

The Foreign Insider