Българската следа в наградите „Грами“

/КРОСС/ Възможно ли е България да бъде представена на наградите „Грами"? Още в понеделник ще разберем отговора на този въпрос след обявяването на тазгодишните номинации. Това, което знаем със сигурност обаче - половин година след триумфа й на „Евровизия", DARA прави следващата голяма крачка - песента Bangaranga е подадена за разглеждане в три категории на 69-ите награди „Грами" - „Запис на годината", „Песен на годината" и „Най-добро солово поп изпълнение", а самата тя ще се бори за „Най-добър нов изпълнител". Точно затова сега е време да си припомним нещо, което често забравяме: България отдавна има своя история с „Грами".

Преди 36 години България преживява първите си месеци след падането на комунистическия режим. Берлинската стена пада, светът се променя с невиждана скорост. А от другата страна на Океана също се случва нещо невероятно - на церемонията по връчването на „Грами" през 1990 година най-престижната музикална награда в света отива при български женски хор. Албумът „Мистерия на българските гласове, част втора" печели отличието за най-добър традиционен фолклорен запис.

Голямата заслуга за това постижение е на швейцарският продуцент и етнолог Марсел Селие - човек посветил голяма част от живота си за популяризирането на българския фолклор.

„Той допусна тази музика до сърцето си и се погрижи това съкровище да бъде споделено с целия свят. По това време почти никой не беше чувал тази музика извън границите на България. През 1975 година баща ми представи за първи път в своето радиопредаване „Мистерията на българските гласове". Реакцията беше невероятна. Стотици хора му пишеха писма и го питаха „Какво е това?". Така се роди и идеята за албума със същото име - „Мистерия на българските гласове"", разказва синът на Марсел Селие - музикантът Александър Селие.

„През 1989 г. получиха номинацията за втората част на албума. Тогава и женският хор започна да използва името „Мистерия на българските гласове". Баща ми беше изключително щастлив да сподели тази награда с тях. Беше им много признателен, защото да, той е продуцентът, но не и изпълнителят на тази музика. Тогава нито той, нито те си даваха сметка какво всъщност означава наградата „Грами". А и не вярваха, че могат да я спечелят", споделя музикантът.

Част от хора по това време е и Руслана Аспарухова, която току-що прави своите първи стъпки в необятния свят на българския фолклор.

„През 1988 година беше обявен конкурс и имаше място за алтист, какъвто глас съм и аз. Явих се на конкурса сред много други кандидати. И за мое най-голямо щастие бях приета, бях много млада - току-що завършила гимназия. Дори не подозирах, че кракът ми може да стъпи в такъв състав. За мен това означава най-вече признание за България. Гордея се, че съм българка, гордея се, че имаме такъв прекрасен фолклор", казва певицата.

А 22 февруари 1990 година се оказва особено важна дата за Руслана. „Спомените са незабравими, а емоцията много голяма. Поради две събития на този ден - никога няма да забравя, защото тогава получих новината, че хорът е награден. Но и се роди моят първи син", разказва тя.

1990 година е особено щедра за България в музикален аспект. Още един успех с българско участие, макар и в съвсем различен музикален жанр. Легендите от „ФСБ" участват в работата по музикален проект на пуерториканската звезда Хосе Фелисиано.

„Това е една песен като „Хубава си моя горо", само че в латино-света. Казва се Сиенито Линдо. Хосе Фелисиано беше решил да се модернизира. Писнало му беше фламенкото и искаше да звучи по-модерно", казва Иван Лечев.

Тези две награди съвсем не са единствените, които свързват България с наградите „Грами". През 1982 г. Милчо Левиев получава номинация за „Грами" в категорията за най-добър вокален аранжимент с (The Word Of) Confirmation.

Нова телевизия, „Събуди се"