Финансовата грамотност в България остава на критично ниско ниво

/КРОСС/ 

• Финансовата грамотност в България е на критично ниско ниво, което води до липса на инвестиционна култура
• Според „Тренд", 90% от българите не инвестират, а спестяванията са съсредоточени почти изцяло в банкови депозити
• Според Евробарометър, България е сред седемте страни в ЕС с най-ниски финансови познания
• Нивото на финансова дисциплина е по-високо, но често е „принудителен" феномен, вследствие на ниски доходи и висока инфлация

• Според PISA, над 40% от 15-годишните нямат базови финансови познания

Финансовата грамотност е ключова за реалния стандарт на живот, защото чрез нея икономическият растеж достига до отделния човек. Когато липсват базови познания за управление на личните финанси, хората по-трудно взимат информирани решения и рядко изграждат устойчиви навици за натрупване на капитал.

Най-актуалните данни показват сериозен дефицит на финансова грамотност сред българите. Проучване на социологическа агенция „Тренд" от септември 2025 г. показва, че 73% от българите не спестяват, а по-ранно изследване от декември 2024 г. отчита, че 90% не инвестират. От анкетираните, които заделят средства, 90% ги държат в банкови депозити, 38% - в пенсионни фондове и 22% - в жилища. Делът на инвестициите в активи като инвестиционно злато (7%), фондове (7%) или акции (5%) остава минимален.

Това показва, че финансовите навици на повечето българи се изчерпват със заделяне на средства в банкови депозити, докато активното инвестиране с цел дългосрочно нарастване на стойността остава слабо застъпено.

„Основният проблем не е липсата на дисциплина, а липсата на разбиране. Финансовата грамотност изисква както базови знания, така и практически умения, които да се изграждат още от ранна възраст", коментира Макс Баклаян, финансов експерт и основател на Tavex.

Тази картина се потвърждава и от данните на Евробарометър (2023 г.), според които България е сред страните с най-ниско ниво на финансови познания в ЕС. Едва 20% от българите постигат висок резултат по показателя „финансова грамотност", при средно 26% за Европейския съюз.

В същото време 67% от българите показват високо ниво на т.нар. „финансово разумно поведение" - над средното за ЕС. Това обаче в голяма степен се изразява в ограничаване на разходите и внимателно планиране на бюджета, а не в активно управление и инвестиране на средства.

„Финансовата дисциплина сама по себе си не е достатъчна. Без разбиране за това как работят парите, тя трудно води до реално натрупване на стойност", посочва Макс Баклаян.

Данните за младите хора също са притеснителни. Според PISA (2022 г.), над 40% от 15-годишните в България нямат базови финансови познания, което поставя страната под средното ниво за развитите икономики.

Всички данни сочат към една ясна необходимост - по-ранно и по-практическо въвеждане на финансово образование, както и изграждане на базови умения за управление и инвестиране на средства.