Дончева за казуса „Марин”: Бомбата със закъснител е в гражданствата

Интересен е казусът с даването на гражданство на Константин Циганов, но още по-интересно е неговото отнемане, каза бившата депутатка от ПГ на Коалиция за България пред Информационна агенция КРОСС

Г-жо Дончева, какъв е вашият коментар по казуса с указите на вицепрезидента Ангел Марин? 

Юридическият въпрос, който се поставя, е дали е правомерно вицепрезидентът Ангел Марин и през втория си мандат да изпълнява онези функции, които са му възложени с указ в началото на първия през 2002 г. Или пък следва да се приеме, че указът за делегиране е валиден само за първия мандат и в началото на втория е трябвало да има нов такъв.  

От този чисто теоретичен проблем обаче може да има значителни последици, защото въз основа на делегирането вицепрезидентът, през втория си мандат, е издавал определен набор от укази, например тези за помилването и за гражданство. Ако се възприеме тезата, че той е трябвало да бъде изрично овластен и за втория мандат, може да се постави въпросът дали тези укази са юридически издържани. 

Добре, но ако не са, това не поставя ли бомба със закъснител, която може да предизвика тежки последици? 

Бомбата със закъснител тук касае съдбите на много хора, а не дискредитирането на президента Първанов и вицепрезидента Марин. 

Указите за помилвания не са толкова проблемни. Атакуването им може да стане само в Конституционния съд. Само той има правомощия да се произнася по това дали е валиден или не един такъв указ. Ако спорът бъде отнесен до КС, за което мнозинството от ГЕРБ има необходимия брой народни представители и евентуално се стигне до прогласяване на недействителност поради липса на представителна власт, мисля, че няма да възникне практически проблем с помилванията. Защото тези решения на съда действат занапред, а указите за помилване са индивидуални и вече са произвели действие. 

Не така обаче стои въпросът с гражданствата. Представете си човек, придобил гражданство преди две години, да речем. Въз основа на това той е вписан в избирателните списъци, придобил е недвижими имоти, сключил е граждански брак и един куп други такива отношения, които касаят целия живот. За които нормалните хора дори не си дават сметка, че те почиват именно на статута им на български граждани. И всичкото това нещо да го сринеш... какво правим оттук-нататък? 

Ако бяхте на мястото на президента какво щяхте да сторите? 

Ако бях на мястото на Първанов може би щях да издам нов указ, за да съм на чисто. Разбрах обаче, че те са обсъждали въпроса през 2002 г. Юридическите им съветници са се позовали на едно решение на Конституционния съд по дело от 13.12.1991 г. В това решение група народни представители са поискали от съда тълкуване на чл.95 от Конституцията. Настояли са да се приеме, че ако действащият в момента президент участва в предизборна кампания, трябва да се счита, че правомощията му са прекратени за времето на кампанията, защото това го поставя в неравностойно положение с другите кандидати. КС тогава е приел, че пълномощията на президента не се прекратяват, когато той се кандидатира за участие в президентски избори и, че той има непрекъсваемост на функцията, когато е преизбран. Стигаме до това, че президентът Георги Първанов не е полагал клетва втори път. И всякакви други работи, които са свързани с встъпването в длъжност втори път не ги е правил. 

Мисля, че юридически може да се спори и да се защитава всяка една то двете тези, но ми се струва, че е коректно да се приеме, че втори указ, при тази конституционна практика, не е необходим. Както президентът не се е клел два пъти, така не е необходимо да повтаря възлагания, направени по време на първия мандат. 

Чисто политически как оценявате този казус?

Струва ми се, че новата президентска администрация влиза в мандата по доста наивен детски начин. Президентството и въобще държавното управление не е решаване на казуси и дела. Не може преди да си повдигнал въпроса в публичното пространство, да не вземеш да провериш какви са практическите последици на някакво правно тълкуване. Смисълът на президентската институция и нейните актове е „стабилност на всичко”. В международните отношения не се употребява аргумента „решение, взето без представителна власт”, защото това уронва престижа на държавата и представя България като някаква страна, в която дори висшите държавници не знаят какво вършат. Това е недопустимо и не бива да се прави от едната любов към юридическия спор. 

Президентът Плевнелиев вчера застана зад своите предшественици и защити по-специално вицепрезидента Ангел Марин, което показва, че в институцията има някаква приемственост.

Аз съм приятно впечатлена от това. Житейската гледна точка на Плевнелиев ми се струва коректна и разумна. Той вероятно си е задал въпроса поради каква причина се повдига този спор и какво се цели с това. 

Видях, че днес се е включил и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, и си струва да кажем, че процедурите по помилване и даване на гражданство вече са отработени през годините. Те са били такива от самото начало на прехода та до наши дни – през много президенти, през много правителства. Има комисия в Министерство на правосъдието, в която членуват много хора от различни институции, от специалните служби също. Събират се доказателства, когато се дава или не гражданство на едно лице и когато се предлага едно лице за помилване. Един колективен орган, съставен от държавни служители от различни  институции, взема решение да предложи на президента, респективно на вицепрезидента. При него също има служители, които също продължават работата по случая. Така беше и при Марин, и при Тодор Кавалджиев и преди това, когато нямаше вицепрезидент след оставката на Блага Димитрова. 

Прави впечатление и нещо друго. Маргарита Попова е министър на правосъдието от лятото на 2009 г. От тогава до онзи ден тя, като министър на правосъдието, е получавала указите с подписа на вицепрезидента Марин. В тях е отбелязано и на какво законово основание се издават и въз основа на кой възлагателен указ. Да приемеш хиляди документи с това съдържание и след две години и половина да кажеш, че има проблем, не ми се струва много държавническо. 

Коментира се обаче значителният брой помилвани лица и то такива с тежки присъди?

Големият брой помилвани лица са от едни разминавания в законодателството. Имаше една голяма група хора, осъдени за престъпления с наркотици в един период когато притежанието на много малки дози беше криминално престъпление, и в други периоди, в които не беше. Стана така, че хора осъждани за едно и също нещо през последните десетина години, трябваше да понесат наказания, които са много различни. Това не е справедливо. Ангел Марин обаче не е взел такова решение еднолично. 

На Ангел Марин бих му се задълбала само в едно решение – отнемането на българското гражданство на Константин Циганов. Самото даване на това гражданство е интересно, но още по-интересно е отнемането. Юридически проблемно е да отнемаш гражданство и аз не зная на какво указание вицепрезидентът Марин е издал указ за отнемане на гражданство, след като то е било присъдено. В закона няма подобен регламент. Същевременно има и друг проблем – липсва преписката, с която на Циганов е дадено гражданството. Там също има комисия от Министерство на правосъдието, становища от специални служби, проучвания някакви. Всичкото това нещо се оказа, че го няма. Циганов може да е най-големия изверг, но това е друг въпрос. След като българската държава му е дала веднъж гражданство, нека да видим кой го е дал и да търсим отговорност, ако трябва. Но това нещо не се изправя с нов незаконен указ, с който отнемаш гражданство без да имаш правомощия.