Членове на „Възраждане - Люлин“ почистиха военното гробище в Ниш

/КРОСС/ Вчера структурата на „Възраждане"  от столичния район „Люлин" посети българското военно гробище в град Ниш. Там членовете на политическата организация цял ден почистваха изоставеното от държавата гробище.

Това е поредното място, което е изоставено от държавата неподдържано и в неугледен вид. Вместо да пази паметта на героично загиналите български войници, днес гробището е превърнато в нещо междинно между сметище и градска тоалетна.

 Отношението на държавата ни показва за пореден път, че българската историческа памет е обречена на забрава. Държавата ни не прави нужното, за да съхранява и защитава историята си и тя е изправена пред поругаване от страна на времето или жертва на опити от страна на други държави да бъде открадната.

Когато държавата отсъства и управляващите не помнят, то помним ние. Вчера нашите съмишленици направиха каквото можаха, за да почистят обраслата растителност и да съберат и извозят голяма част от боклуците. Има обаче още много да се почиства и възстановява и ние призоваваме Министерството на външните работи да влезе в ролята си и да започне да пази българската история и памет по отношение не само на това военно гробище, но и за всички български паметници по света.

В Българското военно гробище в Ниш  са положени останките на български войници, загинали по бойните полета на Югославия по време на Втората световна война. Там  българската армия дава хиляди жертви в ожесточените боеве. Българските победи струват скъпо на Първа българска армия и само в боевете в района на Западните покрайнини, намиращ се днес в Сърбия, загиват около 2500 войници. Техните останки са преместени на едно място през 1964 година в покрайнините на град Ниш, идеята на тогавашния югославски ръководител е да няма места за поклонение както на местните българи, така и на българите от България, които биха идвали да почетат паметта на своите предци. Военното гробище, изградено през 1964 година, е повече от скромно, то се намира много извън границите на град Ниш и постепенно е изоставено и отдадено на пълна забрава. Към настоящия момент гробището вече се намира в чертите на града, но продължава да бъде все така занемарено - няма ограда, няма никакъв знак или плоча, които да показват, че мястото представлява гробище, сградата е порутена  и е осквернена с графити, а мястото  е превърнато в сметище, където изхвърлят строителни отпадъци.

През далечната 2007 година - годината, в която влязохме в Европейския съюз, ни казаха, че оттук нататък всичките ни проблеми ще бъдат решени и няма да имаме никакви проблеми с опазването на българското историческо наследство извън България. И на фона на тези обещания гробището с тленните остани на тези хиляди войници изглежда по-зле от всякога. Това място днес за всеки родолюбив българин  оставя усещане за срам, унижение, горест и печал от незавидното положение, в което се намираме ние. Незавидно, защото бъдещето на един народ си личи по отношението му към историческото му минало. Всяко едно военно  гробище по силата на международното право има три режима на стопанисване - единият е от страна на държавата, на чиято територия се намира, другият режим е от държавата, чиито поданици са били загиналите, третият е съвместна обща грижа. За българското гробище в Ниш не действа нито един от тези три режима.

 По-скоро действа четвърти - нито България, нито Сърбия се интересуват от останките на българските войници. Едно от първите неща, за които страната ни трябва да се погрижи,  е да приведе всички занемарени мемориали във вид, присъщ на една европейска държава, почитаща своите герои.