Христо Грозев за освобождаването на двама български шпиони: Лош сигнал към бъдещи агенти

/КРОСС/  Какви въпроси остават без отговор, след като Великобритания депортира двама от осъдените за шпионаж в полза на Москва българи? Това въпрос постави в социалните мрежи разследващият журналист Христо Грозев след връщането в България на Иван Стоянов и Ваня Габерова, които са изтърпели половината от присъдите си на Острова. Двамата са част от групата от шестима българи, осъдени за участие в една от най-мащабните руски шпионски мрежи, разкрити на британска територия. Според британското разследване групата е действала по задачи на руското разузнаване под ръководството на Ян Марсалек и е извършвала операции по наблюдение във Великобритания и Европа, насочени срещу журналисти, руски дисиденти, политически фигури и други лица, представляващи интерес за Москва.

Иван Стоянов се призна за виновен и получи присъда от 5 години и 3 седмици затвор. Ваня Габерова беше осъдена на 6 години, 8 месеца и 3 седмици. Сред мишените на шпионската група е бил и разследващият журналист Христо Грозев. След новината за депортирането на двамата той реагира остро в социалните мрежи, а в телевизионно интервю заяви, че най-голямото му притеснение не е самото им освобождаване, а липсата на информация от британските власти.

„По-скоро реакцията ми е свързана с това, че никой от британските власти, които години наред търсеха моето съдействие по това разследване, не намери за необходимо да ме предупреди, че много преди изтичането на присъдите тези двама осъдени са били освободени", коментира Грозев в ефира на „Здравей, България".

По думите му личната му сигурност не е основният проблем, тъй като Стоянов и Габерова са част от значително по-голяма структура. „Аз нямам лично притеснение от тези двамата. Те са част от много по-голяма структура, която продължава да действа без тях. Ако имам притеснение, то е, че ще имат достъп до информация, с която са се запознали по време на съдебното дело", изтъкна той.

Като пример Грозев посочи публикация в социалните мрежи на бивш български политик, в която според него е използван вътрешен документ по делото, съдържащ личния му адрес. „Това е документ, който може да бъде получен единствено от обвиняемите и техните адвокати. Публикуването му е незаконно и неетично, защото поставя семейството ми в опасност", заяви журналистът.

Според него решението за освобождаването и депортирането на чуждестранни затворници е част от британската практика за намаляване на броя на осъдените в местата за лишаване от свобода. Въпреки това той смята, че в подобни случаи хората, които са били обект на шпионските операции, е трябвало да бъдат уведомени.

Грозев изрази увереност, че българските служби за сигурност вече наблюдават двамата депортирани. „Най-лошото, което може да се случи за България, е тези хора отново да бъдат замесени в подобна дейност", заяви той.

По думите му обаче по-големият риск е освобождаването да изпрати погрешен сигнал към бъдещи участници в подобни операции. „Това дава лош пример. Ако някой знае, че ще получи сериозно възнаграждение, а ще излежи само част от присъдата си, това може да насърчи бъдещи подобни операции", посочи журналистът.

Според Грозев разследването не е разкрило цялата картина около дейността на шпионската мрежа. „Не разбрахме всичко, защото британското обвинение се фокусира само върху шест конкретни операции", припомни разследващият журналист.