Д-р Цветеслава Гълъбова: Обществото ни е психопатизирано

/КРОСС/ Д-р Цветеслава Гълъбова е едно от най-разпознаваемите лица в българската психиатрия и обществен живот. Известна със своята професионална компетентност, но и със смелостта да говори открито по трудни и често болезнени теми, тя от години е глас на разума и състраданието. Като дългогодишен директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски", д-р Гълъбова не просто ръководи институция - тя води битка за по-добро отношение към психично болните, за човешко достойнство и за промяна в начина, по който обществото възприема психичното здраве.

Психопатия 

Това е диагнозата, която поставя на българското общество д-р Цветеслава Гълъбова, признат наш психиатър и общественик. Нейната преценка е категорична и тревожна: българското общество е в процес на „психопатизация" - термин, с който се описва широко разпространената липса на емпатия, морална отговорност и социална съобразителност, особено в елитите и публичното пространство. 

„Не че има хубави диагнози изобщо, но тази е от нашите най-тежки диагнози. Тежки като прогноза и като възможности за лечение. Ако разглеждаме обществото ни като една личност, то тази личност страда от личностно разстройство. Това не е заболяване в тесния медицински смисъл на думата, а е един лошо структуриран характер. Психопатите са хора, които не се съобразяват с писаните и неписаните норми на обществото и желаят да постигнат своите цели независимо от цената, която другите ще платят", казва д-р Гълъбова.

Психиатърът признава, че има много нормални, светли хора, но има и твърде много психопати. Това са тези, за които чуваме, че се бият по паркингите, които засичат по пътищата, които възпитават така наречените локали, всички насилници, агресори... 

И тон за това поведение се дава от най-високо ниво

Според психиатъра политическият и институционален елит се държи с гражданите с презрение и високомерие:

„Ако си направя една ретроспекция в последните може би двайсет, двайсет и пет години, има един отчетлив регрес, поведенчески, образователен, като отношение към народа и така нататък, който ще ни доведе до задънено улица. Към нас се отнасят буквално като към стадо, което не разбира, не знае, което трябва да седи там в кошарата и да мълчи и да преживя каквото му се дава, без да има критично мислене. Не ни се позволява да критикуваме, да анализираме... И, ако случайно някой от нас реши да го направи публично, той бива остракиран, наврян в ъгъла, обиждан, етикетиран и така нататък. Това пренебрежение и високомерие, с което управляващите се отнасят към хората, е изключително дразнещо. И няма да доведе до нищо добро."

Лечение има, но лекарството го няма

Има лечение, но за него е необходима критична маса от хора, казва д-р Гълъбова. Тази критична маса от аналитично мислещи хора, които са склонни да водят спор и с емоция, но и с аргументи..., я няма. Кресливите са по-малко, обаче са много шумни и имат непрекъснат достъп до национален ефир през електронните медии.

Ефирът е задръстен от шумни и нагли хора

Медиите играят негативна роля, категорична е Цветеслава Гълъбова. Вместо да информират, те пропагандират, облъчват с шумни и елементарни послания, които затъпяват публиката. А критично мислещите хора или мълчат, биват маргинализирани, или емигрират, оставяйки празнина.

„Шумните получават ефир, който е задръстен от едни изключително нагли, арогантни хора. Глупави послания, но за сметка на това изказвани на много висок глас. И хората се обезверяват. Затварят се в черупката си и гледат да оцелеят."

"Психологичното здраве на обществото, погледнато през киното"  е темата на лектория от програмата на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми (МФЧЗФ), който ще се проведе във Варна между 12 и 20 юни. Д-р Гълъбова ще бъде водещ лектор на дискусията, която ще засегне актуални проблеми и диагнози, както и прогнози за развитието им.

21 Международен фестивал на Червенокръстките и здравни филми е организиран от Български Червен кръст и Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна, и се провежда с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура" по програма ФЕСТИВАЛИ 2024, Фонд „Култура" на Община Варна, както и Национален план за възстановяване и устойчивост, по програма „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства".