Димитър Гърдев: Ударите по корабите в Черно море са добре премерени, за да не предизвикат пряк военен отговор

/КРОСС/ България не е закъсняла с предприемането на мерки за сигурност в Черно море. Действията на държавата са резултат от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Това каза бившият депутат от „Има такъв народ" и бивш председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание Димитър Гърдев в предаването „Тази неделя" по бТВ.

Атаките срещу търговски кораби в Черно море са част от по-широка стратегия, която цели не само да застраши корабоплаването, но и да създаде напрежение и разделение в обществата на засегнатите държави, заяви той. Ударите се извършват в изключителните икономически зони на черноморските държави, където правата им са свързани основно с проучването и използването на природните ресурси. Според него това е част от подход, при който се цели да се окаже натиск, без да се стигне до задействане на колективните механизми за отбрана на НАТО.

Той припомни, че президентът Илияна Йотова е поставила въпроса за значението на Черноморския регион в контекста на глобалната сигурност по време на Общото събрание на ООН. Гърдев подчерта, че регионът има ключова роля за международната търговия, включително за доставките на енергийни ресурси и храни, от които зависят и държави в Африка и Близкия изток.

Според него предприетите действия от българската държава след атаките с дронове са по-активни в сравнение с тези на други черноморски държави. Той посочи потърсената от правителството подкрепа от НАТО и Европейския съюз, а въпросът за сигурността в Черно море е бил поставен и на европейско равнище. Гърдев посочи като знак за подкрепа реакциите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. България получава съдействие и от Европейския център за сателитно наблюдение, а мерките за наблюдение на въздушното пространство и морската обстановка предстои да бъдат разширявани. Според него действията трябва да бъдат съобразени с международните договорености, включително с Конвенцията от Монтрьо, която урежда режима на преминаване през турските проливи.

Димитър Гърдев обясни, че България вече е използвала механизма на задействане на член 4 от Североатлантическия договор във връзка със сигурността в контекста на войната в Украйна, заедно с други съюзници. Член 4 предвижда консултации между държавите членки, когато някоя от тях смята, че териториалната й цялост, политическата независимост или сигурността й са застрашени. На заседанието на КСНС е преценено, че повторното задействане на механизма няма да има необходимия ефект, тъй като вече е бил използван. Вместо това България е разширила действията си чрез европейските институции и пряко взаимодействие със съюзниците, обясни той.

Гърдев обясни, че мерките за защита на търговските кораби трябва да се разглеждат в контекста на съществуващите международни договорености и възможностите за съюзническо съдействие.

Той коментира и дипломатическите действия спрямо Русия. Според него срещата на руския посланик с министър-председателя е показател за високото ниво, на което България е поставила въпроса. Обявяването на посланика за персона нон грата обаче е крайна дипломатическа мярка, която трябва да бъде предприемана при ясни основания и след внимателна преценка на последствията, добави Гърдев. При подобни действия е важно да има добре аргументирана позиция, тъй като решенията в международните отношения могат да доведат до сериозни последици за двустранните отношения.

бТВ, „Тази неделя"