Гръцката драма след антракта

Заплахи, срокове, спорове... Еврозоната и Гърция се препират за пари, за много пари. И понеже накрая Европа ще плати сметката, тя си иска своето. А Атина слушка ли слушка - кабинетът каза "да", ред е на парламента.

Коментар на Дойче веле

Започва следващото действие от гръцката трагедия. За да бъдем съвсем точни, седмо действие. Става дума за седмия транш от първия спасителен пакет, който трябва да бъде изплатен до 20 март. Гърция има да обслужва около 15 милиарда евро стари държавни облигации, иначе е застрашена от банкрут.

Всъщност пари има. ЕС и МВФ са изплатили само 73 милиарда от първия спасителен пакет на обща стойност 110 милиарда евро. Тоест от финансова гледна точка препъни-камъкът може да бъде прескочен на 20 март. Гръцката драма, която се разиграва пред очите на Европа, е малко по-сложна. В нея става дума за политика. Финансовите министри на страните от Еврозоната искат да принудят Атина да спази старите си обещания и да пести още повече. Гръцките политици пък искат кредити при въможно най-изгодни условия, защото с единия крак са встъпили в предизборна борба.

През април в Гърция ще се проведат парламентарни избори. Нито една от партиите обаче няма концепция за преодоляване на кризата. В предишното действие от драмата през ноември 2011 година социалистическият министър-председател беше сменен с безпартиен бивш управител на емисионна банка. Смяната на актьорите не допринесе кой знае какво, защото те все още не са осъзнали сериозността на положението.

Натиск и драма

Контрольорите от ЕС, МВФ и ЕЦБ, които за шести път проверяват атинските бумаги, отново дадоха слаба оценка на Гърция. Икономиката се свива, дефицитът както и преди е висок, а обещаните реформи напредват много бавно. ЕС се опитва да раздвижи скованите гръцки актьори като обвързва решението за втория спасителен пакет с новото кредитно споразумение с ЕС и МВФ, предвиждащо строги мерки за икономии.

Гръцките политици знаят много добре, че ЕС ще плати и няма да допусне държавен банкрут. Защото залогът би бил твърде голям и никой не може да предскаже последствията за другите страни от еврозоната, ако Гърция бъде оставена да фалира. Също толкова неправдоподобно звучи заплахата на гръцкия премиер Пападимос, че "вече мислел за напускане на еврозоната". Последиците от подобен ход биха били катастрофални за страната му и за гръцките банки. Значи в Брюксел и Атина покерът ще продължи още една седмица. Тогава финансовите министри от еврозоната ще дадат зелена светлина на втория спасителен пакет в размер на 130 милиарда евро. Освен това частните кредитори трябва да опростят на Гърция кредити в рамките на 100 милиарда. Все още не е ясно дали този план ще функционира. Защото никой не знае дали големите хедж-фондове, които залагат на фалит в Атина, ще участват в спектакъла.

Продължението следва...

Гръцката трагедия продължава и следващото действие ще се разиграе след три месеца. Тогава т.нар. "Тройка" ще предаде следващия си доклад. Не е известно дали в осмо действие ще настъпи типичния за всяка трагедия катарзис и душевно пречистване. При сегашното планиране пиесата ще бъде в афиша на театъра поне до 2020 година, докато Гърция се завърне на нормалните финансови пазари. Никой обаче не знае как може да се режисира възстановяването на Гърция със сегашните актьори, разбирай гръцкия политически елит. От другата страна на рампата, в ЕС за кой ли път цари безпомощност. Затова и недъзите ще продължат, и ЕС ще продължи да плаща.