Гърция - новата кутия на Пандора

Какво да се прави с Гърция? Да продължи ли наливането на пари в гръцката бездънна каца или да бъде задействана аварийната спирачка? Хвърлянето на Гърция на кучетата крие икономически и политически опасности за целия ЕС, предупреждава Дойче веле.

Близо две години след нейното начало, десетки кризисни срещи и стотици милиарди евро по-късно, европейската дългова криза отново си е там, откъдето тръгна през пролетта на 2010 - в Гърция. Сякаш гледаме все едни и същи кадри от Атина: стачкуващи работници, ослушващи се политици, гневни демонстранти, един безсилен министър-председател. Впечатлението е, че нищо не се е променило.

Расте и контрастът спрямо другите кризисни страни. Докато Италия и Ирландия дават повод за сдържан оптимизъм, икономическите показатели на Гърция отново се влошават. Нещо там е сбъркано из основи. Въпросът е кой носи отговорност за това? И дали е правилно да се продължава с досегашните спасителни мерки при още по-строги условия?

Когато липсва държавата

В Брюксел вече и добронамерените спрямо Гърция, а и самите гърци, не успяват да скрият разочарованието си от тях. Много от приетите общи решения просто не се прилагат от Атина. Така необходимите реформи зацепват някъде между министерствата и чиновническия апарат. "Без натиск не става нищо", оплаква се един висш служител на ЕС. Затова държавите от еврозоната, начело с Германия, поставят все по-строги условия.

Но колкото и да е голямо разочарованието в Берлин и Брюксел, то не бива да отвлича вниманието от собствената отговорност. Всъщност едва през последните месеци ЕС разбра що за страна е Гърция и пред каква огромна задача е изправен. "Европа не беше свикнала да гледа на Гърция като на недоразвита страна", казва гръцкият икономист Лукас Цукалис. Страна, в която много от държавните структури, необходими за реформите, просто не съществуват. А според директора на Европейската банка за възстановяване и развитие, германеца Томас Миров, "в Гърция липсва функционираща държава". На всичкото отгоре дори и здравите гръцки фирми страдат от липсващото кредитиране, картинката около което се влошава все повече заради решенията, налагани на Гърция отвън.

И все пак нещичко се раздвижва в страната. Пазарът на услугите беше либерализиран, реформирано бе пенсионното дело, а държавните разходи - намалени. "През последните месеци бе свършено повече, отколкото през предишните десет години", казва Цукалис. "Натискът от страна на гражданското общество расте".

Дамоклев меч над интеграцията

Помощта за Гърция следва двойнствена логика. В икономическо отношение, опасяват се европейските правителства, евентуален фалит би могъл да повлече към дъното и други кризисни страни като Португалия, например. Отиващият си директор на "Дойче Банк", Йозеф Акерман, предупреди за опасността от разпад на еврозоната: "Ако Гърция фалира, ще се отвори една нова кутия на Пандора".

Още по-тежки биха били политическите последствия. Отпадането на една държава от евро-зоната би било тежък удар за процеса на европейско единение, който имаше досега само една посока - напред. За пръв път вместо интеграция ще бъде даден пример за дезинтеграция. Какви биха били последствията от подобно развитие за ЕС - този въпрос също витае във въздуха, когато отново и отново се преговаря за още и още помощи за Гърция и когато гръцкият парламент е обсаден от гневни демонстранти докато в пленарната му зала тече гласуването на поредните строги мерки с икономии.