Симов: Гърция е пример за това как една малка страна може да задава тенденции в световната политика

/КРОСС/Коалицията на левите радикални сили СИРИЗА спечели историческа победа на предсрочните парламентарни избори в Гърция.

При над 90 процента преброени бюлетини партията на Алексис Ципрас получава 149 места в парламента. За самостоятелно мнозинство са необходими 151 депутата. Ако резултатът се потвърди и след окончателното преброяване, СИРИЗА ще трябва да търси подкрепа и от други партии.

Ето част от коментарите днес в социалната мрежа Фейсбук:

Велико - СИРИЗА издуха гръцките неолиберали! Крайно време е и българските неолиберали да последват съдбата на гръцките си другари, написа журналистът Петър Волгин.

В предаването "Деконструкция" по БНР в петък Волгин заяви, че "СИРИЗА наистина е длъжна да спечели тези избори". Той обаче посочи, че няма да има никакъв смисъл от победата на СИРИЗА, ако не се променят радикално господстващите философии и практики.

Журналистът Иво Христов коментира:

Преди няколко години българските медии и коментатори злорадстваха на тема колко зле са гърците, за разлика от нас, които имаме изрядни макроикономически показатели. От вчера пък основният тон е "ей-сега ще видим как ще ги накажат банките и Брюксел, задето си позволяват да въстанат". Впрочем гърците и тогава и сега са далеч по-добре от нас, най-малкото защото имат самочувствие и енергия за бунт, а ние тънем в примирено униние. И ако гръцкият бунт бъде задушен от банките, то това ще бъде поражение за самата идея за демокрация. Затова - успех на Сириза!

Социологът Чавдар Найденов припомня думи на вероятния финансов министър на Сириза Янис Вароуфакис:

Задачата ни е да освободим страната от .. "несвещения съюз между (корумпиращи) строителни предприемачи, банкрутирали банкери и фалирали" (изкуствено поддържани от олигархията) "медии които забърсват и тарашат продуктивните усилия на останалите".

"Първо, трябва да се справим с хуманитарната криза. Недопустимо е в 21 век в Европа хора, които са имали работа, дом, магазин, сега да спят на улицата и да си лягат гладни. Деца да си правят домашното на свещ, защото им е спряно електричеството, защото държавата в безкрайната си мъдрост е наложила нов данък върху собствеността, който се плаща чрез сметката за ток. Това са неща, които струват малко пари, но имат голямо символно, социално и морално значение"...

И още: "Ние сме неохотни кандидати за властта. За жалост историята и тази криза ни изтласкаха в центъра на сцената. И сега трябва да поемем тази отровна чаша, да свършим основни неща, които буржоазните партии трябва да правят и не направиха".

Гърция е пример за това как една малка страна може да задава тенденции в световната политика, пише Александър Симов:

Въпросът в политиката рядко опира до малък/голям, а много по-често - имаш идеи/нямаш идеи. Гърция е идейна страна и заради това половината европейски банкери са се заредили с хапчета срещу киселини, а другата драйфат предварително от ужас. И ми става тъжно за България, където нашите летни революционери прилича на надрусана версия на Чаеното парти - не искаме да се дават повече пари за социална политика, данъците, ако може да са 2 процента и сакън, сакън, ако още един път чуем национализация може и да спрем да си лакираме ноктитe... Убедин съм, че и тия не се кефят на Сириза, което я прави само по-симпатична в очите ми.

„Разбивка" на данните от изборите в съседна Гърция прави от Фейсбук профила си икономистът Владимир Каролев:

В Гърция около 37-8% са гласували за комунистите, дето обещават на всички да не работят и всичко да е без пари; около 27-8% са гласували за социалисти по душа и дела, дето 20 години ги лъжеха, че са десни и фалираха държавата; 6-7% гласуваха да се роди гръцки Хитлер; 5-6% гласуваха за ПАСОК - едни социалисти, дето не са достатъчно големи комунисти и вече не стават за нищо; други 5-6% гласуваха за най-големите комунисти и още 3-4% за великия вожд Папандреу (той за десерт). Но да го погледнем от добрата страна: синовете и дъщерите ни утре ще се събудят за пръв път като част от нация, която не е направила най-големия политически и икономически миш-маш в Европа.