0ХIлесовата пета на Европа

/КРОСС/След гръцкия референдум на 5 юли, когато 61% от гърците отговориха с ОХИ („не") на рецептите на Тройката за нови орязвания и така всъщност дадоха мощна подкрепа на правителството на премиера Алексис Ципрас, ролите в тази несекваща от пет години драма са разменени. Сега главоболията вече не са за върналия се на сцената по-силен Ципрас, а за превърналата се в олицетворение на рестрикционната политика германска канцлерка Ангела Меркел. И вече не става дума за спасяването на Гърция, а за спасяването на ЕС като фактор в световната икономика и геополитика. Меркел е затисната между Сцила и Харибда. От една страна, „Билд" я зове да се покаже като „железния канцлер" и да изхвърли Гърция от еврозоната и от германския й локомотив. По-лошото е, че това не са само медийни закачки, а и сериозни настроения 6 голяма част от германското общество, подклаждани както от крайни формации, така дори и от някои от социалдемократическите партньори в управляващата в Берлин широка коалиция като вицепремиера Зигмар Габриел например. В същото време Меркел е под натиска и на красноречиви числа за загубите, които се очертават при евентуален Grexit, тоест излизане на Гърция от еврозоната. Тогава кредиторите, сред които Германия е на първо място, ще трябва окончателно да се сбогуват с надеждата да си върнат парите. Как би понесла подобно бреме германската икономика, която и без това скърца заради антируските санкции на ЕС, наложени около украинската криза? Да не говорим за верижната реакция, очертала се в Южна Европа - в Испания с нейния „Подемос", близнака на „Сириза", и близките парламентарни избори; в Италия, чиито икономически показатели не са много по-добри от гръцките; в стожера Франция с нейния неудържим дефииит и с един Франсоа Оланд начело, който сега пледира за постигане на компромис с Гърция... И ако всичко това се търкулне по гръцкото нанадолните къде отива еврото, къде отива ЕС въобще? Меркел е принудена да бави топката, да си придава суров вид и да създава видимост у публиката, че продължава да държи вилицата на врата на Ципрас. За да се приеме неизбежното и вече ясното - че в края на краищата Гърция ще бъде пак „спасена", но с повече строгост... Младият гръцки премиер очевидно е готов да откликне на подобна игра, защото ясно си дава сметка, че кредиторите няма накъде да мърдат. Положението в Гърция може и да е зле, но тяхното е още по-зле - да й обърнат гръб по своя инициатива, означава да плюят на собствените си интереси. Усмихнат и доволен след референдума и получената на него подкрепа, Ципрас сега благосклонно демонстрира повече сговорчивост - още на 8 юли Гърция излезе с три много конкретни и много съществени отстъпки, които прави, за да се стигне до компромис.

Първо, досега Атина настояваше за заем само за две години - сега приема да е под похлупака на кредиторите за три години, до 2018-а, тоест до края на мандата на настоящото гръцко правителство.

Второ, Ципрас се съгласи да приложи незабавно намаляване на пенсиите, въпреки че по-рано държеше това да стане не по-рано от октомври.

И трето, приема да не включва като част от спасителния план договорката за реструктуриране на дълга, а да преговаря за това отделно.

Впрочем, съдейки по интервю на шефката на МВф Кристин Лагард, излязло точно w навечерието на обявяването на тези отстъпки, тя също вече подкрепя идеята за реструктуриране на гръцкия дълг...

Съвсем в духа на консенсуса самият Ципрас обяви в речта си 6 Европарла-мента: „Искаме справедлив и продуктивен компромис. Вярваме, че заедно иде го постигнем." Речта му обаче не можеше да се гледа пряко на сайта на ЕП. Обяснението беше, че сървърът се сринал „поради големия интерес"... Дали?

Крайните позиции по гръцката криза на споменатия Зигмар Габриел и на социалдемократа Мартин Шулц, оглавяващ ЕП, вече срещнаха остри вътрешнопартийни критики в ГСДП. Нейният кандидат-канцлер и бивш финансов министър от първото правителство на Меркел Пер Щайнбрюк даде красноречив пример какво би станало в Германия, ако на нея й се наложат мерките на рестри-кции, които сега се предписват на Гърция. „Би трябвало да режем по 170 млрд. евро годишно от бЬджета си. Би настъпила катастрофа!", заяви Щайнбрюк. Мантрата в Брюксел днес е еднозначна:

„Необходимо е съглашение, което да избегне Grexit"

Съспенсът обаче още ще се нагнетява благодарение на страни „ястреби" по гръцката тема като Малта, Люксембург, балтийските републики, Словения и Словакия. Приносът си вече даде и холандският премиер Марк Рюте, който пък се закани, че също ще проведе референдум - дали да се спасява Гърция или не. Но нещата изглеждат вече решени - особено след като на 9 юли американският финансов министър Джак Лю предупреди в прав текст, че икономическият крах на Гърция би бил „геополитическа грешка". Лю дори натякна, че до ситуацията се стигнало заради „дълбокото нежелание на някои европейски държави" да решат проблема. Той оповести, че е в „непрестанен контакт" с европейски висши представители, за да се стигне до споразумение по гръцкия дълг. На свой ред бившият представител на САЩ в ООН Джон Болтън обясни в „Ню Йорк пост", че след референдума в Гърция ситуацията

започва да „създава заплаха за стратегическите интереси на Америка в Европа, а Русия и Китай се готови да извлекат полза на наш гръб". Той, разбира се, визира появилите се многобройни спекулации, че Русия или Китай ще гушнат Гърция, ако изпадне от еврозоната, и ще налеят пари в икономиката й. Китай наистина отдавна вече е стъпил и в гръцките пристанища, и в гръцките банки. Русия също е със сериозни позиции в православна Гърция. Но въпреки телефониня разговор между Ципрас и Владимир Путин няма индикации руският президент да се е ангажирал с конкретни финансови параметри в отношенията си с Атина. Нещо повече - в многобройните дискусии по руските официални телевизионни канали по темата винаги се прави паралел с украинския дълг към Русия, който Киев отказва да плаща. И посланието е недвусмислено: „Дълговете трябва да се връщат!" Няма как този лайтмотив да бъде рязко променен заради Гърция. Още повече че Путин несъмнено си дава сметка за рефлекторния удар от гръцката криза по любимата му Германия. Путин мечтае да се вдигнат антиру-ските санкции и германските му приятели отново да започнат да печелят от търговията с Русия. Той знае също,

че голямата геополитическа игра, водена от САЩ, е именно за отслабване на Германия и на ЕС, за предотвратяване на сближаването им с Русия. И очевидно играчът с гръцката карта в момента не е той, а Вашингтон.

Да видим какво още казва Болтън в „Ню Йорк пост": „От геостратеги-ческа гледна точка е крайно необходимо Гърция да остане

здраво свързана със структурите за сигурност

като НАТО, независимо каква валута използва тя... Прекалено дълго амери-

канската външнополитическа върхушка следваше абсолютизираната в ЕС концепция за „по-тесен съюз". Но този подход никога не е отговарял на интересите на Америка. Сега със сигурност не е времето, в което това може да се остави в ръцете на европейците."

Да, със сигурност. Да не забравяме, че успоредно САЩ натискат ЕС и по линия на преговорите за прословутия договор за Трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите (ТПТИ). Дали съвсем скоро той няма просто да замести ЕС?

Тогава сегашната гръцка драма ще започне да ни изглежда просто като Чистилището преди Ада.

Автори: Къдринка Къдринова, Владимир Митев

Източник: Тема